Стивън Кинг
Дума Ки (117)

Как се рисува картина (VI)

Овладейте изкуството да се съсредоточавате. Там е разликата между добрата картина и поредната имитация, изобразяваща и бездруго изобилстващия от бездарие свят.

Елизабет Истлейк нямаше равна, когато ставаше въпрос за концентрация — спомнете си как в буквалния смисъл на думата се бе нарисувала в този свят. И когато гласът, всели се в Новийн, й каза за съкровищата, тя се съсредоточи над тази идея и ги нарисува, разпръснати по пясъчното дъно на залива. А когато бурята ги извади на показ, възхитителните находки се оказаха толкова близо до повърхността, че по пладне слънчевите лъчи се отразяваха в тях и хвърляха слънчеви зайчета по вълните.

Искаше да зарадва татко. Единственото, което искаше за себе си, беше порцеланова кукличка.

Татко казва: „Ще ти подаря каквато кукла искаш. Заслужила си си възнаграждение.“ — И тя му е благодарна.

Нагази във водата заедно с него, докато вълните започнаха да обливат пухкавите й коленца, и посочи:

— Те са там. Плувай, докато ти кажа да спреш.

Остана на мястото си, а татко се потопи в caldo. Струваше й се, че плавниците му са големи колкото весла на лодка. По-късно щеше да ги нарисува точно така. Той се изплю в маската си, изплакна я и си я сложи. После пъхна в устата си мундщука на шнорхела и заплува в обляната от слънцето синева — тялото му се сливаше с блещукащите зайчета, които позлатяваха огледалната вода.

Всичко това ми е добре известно. Елизабет е нарисувала някои неща, аз — други.

Аз печеля, ти печелиш.

Тя стоеше във водата, стиснала Новийн под мишницата си, после леля Мелда, която се беше разтревожила да не би вълните да съборят малката, й викна да излезе на Слънчевия плаж, както го наричат. Застанаха една до друго, по едно време Елизабет извика на Джон да спре. Видяха как плавниците му се издигат над водата и той се гмурна за пръв път. След четирийсет секунди изскочи на повърхността сред фонтан от пръски и изплю шнорхела. Той казва:

— Мама му стара, там наистина има нещо!

Приближи се до малката Либит и я запрегръща, запрегръща, запрегръща.

И това ми е известно. Нарисувал съм го. Заедно с червената кошница за пикник върху постланото наблизо одеяло и харпуна, положен на капака на кошницата.

Татко отново нагази във водата и този път се върна с купчина старинни предмети, които притискаше до гърдите си. Следващия път реши да използва пазарската кошница на леля Мелда. С оловна тежест на дъното кошницата бързо потъна във водата. Впоследствие се появи и снимката във вестника, на която се виждаха извадените изпод водата вещи („съкровища“), наредени пред усмихнатия Джон Истлейк и талантливата му дъщеря, владееща до съвършенство изкуството на концентрацията. На фотографията обаче нямаше никаква порцеланова кукла.

Защото порцелановата кукла бе нещо специално. Тя принадлежеше на Либит, защото тя си беше заслужила наградата.

Тази кукла ли причина смъртта на Теси и Ло-Ло? Тя ли създаде Големия изрод? И до каква степен Елизабет бе виновна за това? Кой беше художникът и кой — чистото платно?

Така и не намерих задоволителен отговор на някои въпроси, ала тъй като самият аз бях художник, знаех, че става ли въпрос за изкуство, най-добре да перифразираш Ницше — ако се концентрираш достатъчно силно, накрая концентрацията ще те погълне.

В някои случаи завинаги.