Асен Разцветников (псевдоним на Асен Петков Коларов) е български поет, писател и преводач. Баща му е бил учител, но са имали и земеделско стопанство. Майка му е пеела много хубаво народни песни, които е научила от дядото на Асен - Петър, който е бил цигулар. Завършва гимназия във Велико Търново през 1916 г. Работи като телеграфист на гара Горна Оряховица. Учи славянска филология в Софийския университет (1920 г.), след това посещава лекции по естетика във Виена и Берлин (1921-1922 г.). Завършва право в Софийския университет през 1926 г.
Учителства в Механо-техническото училище в Габрово (1926-1929 г.). Няколко месеца преподава немски език в III мъжка гимназия в София (1929 г.). От 1930 г. се отдава на литературна дейност - сътрудничи на сп. "Нов път" и сп. "Златорог". След 9 септември 1944 г. работи в Института за художествени преводи към Министерството на информацията.
Стихове започва да пише още като ученик. За първи път печата в сп. "Българан" под псевдонима Анри. Активен сътрудник на левия печат - сп. "Червен смях", "Младеж", "Работнически вестник". Причисляван е към един от най-ярките представители на "септемврийската литература" заедно с Гео Милев, Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев. Плод на тогавашните му влияния е първата му стихосбирка - "Жертвени клади" (1924 г.). След едно литературно четене в Софийския университет по повод 10 години от смъртта на Пейо Яворов той, както и Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев и Георги Цанев, са обвинени от съпартийците си от БКП в "общоделство" с буржоазията. Заради възникналите разногласия Разцветников се дистанцира от левите идеи, прекратява сътрудничеството си в сп. "Нов път" и започва да сътрудничи на списанието на Владимир Василев, "Златорог". През 30-те години насочва повечето си усилия към творчеството за деца, резултат от което са множество книги с гатанки, стихотворения и приказки. Занимава се и с преводи от немски език.
- „Жертвени клади“ (1924; стихосбирка)
- „Двойник“ (1927; поема)
- „Юнак Гого“ (1931; стихове)
- „От нищо нещо“ (1932; весели приказки и гатанки)
- „Деветият брат“ (1934; приказки, стихове, гатанки)
- „Планински вечери“ (1934; стихосбирка)
- „Хороводец Патаран“ (1936; весели стихове и гатанки)
- „Гатанки“ (1939)
- „Мързелан и Мързеланка“ (1934; приказка в стихове)
- „Българският хекзаметър“ (1942)
- „Стихотворения“ (1942)
- „Що е то?“ (1942; стихове и гатанки)
- „Комар и Мецана“ (1946; избрани стихотворения, гатанки и стихове)
- „Подвигът“ (1946, драма)
- „Познай що е то?“ (1948, сто нови гатанки с ключ и азбучник)
- „Щурчовото конче“ (1948; приказки и залъгалки)
- „Сговорна дружина“ (1950; приказка)
- „Стихотворения. Приказки и гатанки“ (1952)
- „Що е то?“ (1956; 220 гатанки с ключ за отгатването им и азбучник)
- „Славният ловец“ (1959; приказка)
- „Чудното хоро“ (1959; избрани произведения за деца)
- „Пролетно хоро“ (1959; гатанки)
- „За най-малките“ (1968; стихчета и приказки)
- „Сговорна дружина“ (1962; избрани произведения за деца)
- „Премененото щурче“ (1963; залъгалки)
- „Юначина“ (1968; стихотворения, залъгалки и гатанки)
- „Храбрите щурци“ (1975; стихотворения, приказки и залъгалки)
- „Щурчово конче“ (1975; приказки, гатанки, скороговорки и залъгалки)
- „Събуди се ясно слънце“ (1976; избрани произведения за деца)
- „Стихотворения. Подвигът“ (1977)
- „Чуйте да ви кажа...“ (1991; стихотворения за деца)
- „Стихотворения“ (1992)
- „Стихотворения“ (1994; сборник)
- „Чудното хоро“ (1994; стихотворения, приказки, гатанки и залъгалки)
- „Избрани произведения“ (1996;)
- „Любими детски приказки“ (1996;)
- „Жертвени клади“ (1997, 2002; лирика)
- „Стихотворения и поеми“ (1997)
- „От нищо нещо“ (1998)
- „Залъгалки“ (1998)
- „Тръгнал кос“ (1998; приказки, стихотворения, гатанки и залъгалки)
- „Щурчово конче“ (1999; избрани приказки)
- „Стихотворения, приказки, гатанки“ (2000)
- „Що е то?“ (2000)
- „Добрите стопани“ (2001, приказки, стихчета, гатанки)
- „Чудесии, дяволии, залисии“ (2002, избрани творби)
- „Комар и Мецана. Юнак Гого“ (2004)
- „Мързелан и Мързеланка“ (2004)
- „Щурчово конче“ (2007; приказки и стихотворения)
Речник на българската литература, т.3, с. 178-181. София, Изд. на БАН, 1982.
