Асен Разцветников
Заспала ми е девойка…

Заспала ми е девойка

между две вити планини,

между две гори зелени,

между две гранки люляка.

На люляката славейче —

славейче тихом говори:

„Стани ми, стани, девойче,

от гора ветрец повея,

руса ти коса развея,

че ми се краче заплете

във едно русо косъмче,

не мога да си подхвръкна

с водица да се напия,

а ми гърлото пресъхва

и ми сърцето изгаря

от твойта коса, що грее

като на пожар пламъка,

от твойто лице, що свети

като на утро слънцето,

от твойте уста дъхави

като на цвете гърлото“.