Асен Разцветников
Гъдулар

Шумул-шумул-шумулка,

Щурчо свири с гъдулка

на кичеста върбица,

край сребърна речица.

Никой Щурча не слуша —

сит е всеки до гуша.

Присмя му се врабчето,

наскърби му сърцето.

Викна Щурчо, заплака,

нахлупи си калпака,

наметна си абата,

па забягна в гората,

в далечните балкани,

при благите мецани,

да им свири за слава

на зелена морава —

той да свири свирните,

те да тропат игрите,

да си веят руната,

да люлеят гората.