Асен Разцветников
Накачени с цвят…

Накачени с цвят и бронзови звънчета,

гонят се пчелите с весел звън в полето,

 

с ясен звън в полето златен прах се рони

и полюшва някой цъфналите клони —

 

и полюшва някой снежните люляки,

дето тихо сгушен тръпна и те чакам.

 

Зная: че напразно съм ръце разгърнал.

Зная: че не ще се нивга вече върнеш.

 

Но не зная друг ли в тая степ безбрежна,

аз ли люлкам толкоз тъмна скръб и нежност,

 

истина ли капят с бистър звън в полето

цветен прах, люляки, въздух и звънчета.

 

Може би сънувам: сън във звездна вечер.

Може би съм мъртъв. Сто години вече.

 

и сънувам в гроба дълги сто години,

че в полята свети утро ясносиньо

 

и че аз, потънал в свежест и люляки,

на тревата тихо плача и те чакам.