Асен Разцветников
Столетник

Сърцето ми — презморски див столетник —

разтвори ясен цвят, но с вой в зори

премина конница над моите степи

и пясък мъртвите листа зари.

 

Когато минат дълги сто години

и в росен час то цъфне втори път,

във моя гроб ще бъде вечност синя

и папрати над мене ще шумят.

 

Но в него час ще светне трепет таен

по синкавите жили на пръстта

и мигом с чуден дъх ще заухаят

равнецът, сминът, пресните листа.

 

И тежка синьокрила пеперуда

ще кацне там в ръка със сребрен съд

и пила чар, ще затанцува лудо

със странна радост в мъничката гръд.