Асен Разцветников
Любов

Ти дълго броди в празното и чака —

сега стани: гори, свети, ликувай,

лети и пей, и дишай, о сърце!

Пред тебе трепкат висини и бездни,

подмоли тътнат, мълнии цъфтят

и мракът тегне от магнитни звуци,

от блясъци, от шемет и магии —

като дъждовен облак от вода.

 

Лети натам — настава твойта орис

и твоята любов на тоя свят.

 

Така блуждаят черни метеори

като безмълвни птици из безкрая.

Минават векове. Минава време.

Съзвездия се раждат и умират

във сините утроби на вселената.

А метеорите летят безстрастно

и сякаш нямат ни очи, ни слух.

 

Но идва миг и те внезапно трепват,

усещат ток, усещат жива плът,

земя и топъл ромол в дълбините

и спущат се безпаметно, стремглаво,

и падат — и изгарят — и умират.

 

Лети и ти, сърце, искри и падай,

лети сега и пей, и благославяй

това, което после ще проклинаш

със всеки твой разкъсан, звъннал нерв,

със всяка твоя разранена нишка,

със всяка твоя пръска тъмна кръв!