Асен Разцветников
Посвещение

Израстох посред ниви и ливади

от северните ветрове люлян.

И пръв път там над мойта детска радост

орисницата спусна черна длан.

 

И пръв път там заплаках

и в лехите поведох белите волове

аз и, свойта гръд с разковниче накитил,

изрекох вярна клетва в ранен час.

 

Сам черен роб и рожба на земята,

която и до днеска ме зове,

възлюбих аз сторъките си братя

и техните железни сърпове.

 

И тласнат от живота след години

през градските врати прекрачих тих,

но своята загубена родина

с възторжен взор и тука аз открих.

 

То бяха вредом те — и там в полята,

и тук със сини блузи във града,

все моите безбройни черни братя,

все жилавите роби на труда.

 

О мой народ, поробен и удавен

във черна кръв сред глъхнали земи,

ти своя син безимен и забравен

във тъмните си пазви приеми!

 

И нека в оня ден, кога сред боя

закапят пак рубинени звезди,

и аз, незнаен редник във безброя,

да падна със пронизани гърди.