Асен Разцветников
Към червените борци

Поклон, борци червени, сломили гнет вековен!

Поклон пред флага кървав, победно що се вей!

Поклон, поклон, титани, пред подвига чутовен,

що светло и всевечно в душите ще живей!

В гърди любов понесли, в очите — плам безсмъртен,

Вий палнахте пожара на дългочакан Ден

и днес светът немее, учуден и покъртен,

пред вас, чеда велики на севера студен!

 

При Нарва, Двина, Волга и ледноструйна Лена,

на целий свят поробен понесли тежкий кръст,

вий носихте зората във пурпур озарени

сред кикота безумен на луда сеч и мъст!

И смело и неспирно летяхте из полята,

на страдащите братя дочули знойний зов,

и паднахте безмълвно — ранени във челата,

и сетния ви поглед — бе прошка и любов!…

 

И ето — бягат вече с наемни параходи

носителите черни на кървав гнет и мрак —

погинаха безславно разблудните войводи

Юденич, Дутов, Врангел, Деникин и Колчак!

И мъртвата им сянка напразно помощ вика —

отнигде няма отзвук задгробният им стон:

безсилна и сломена е „Франция Велика“,

безпомощен и жалък — „всесилний Албион.“

 

А вредом, де в окови човек потиснат страда,

въстава мощно робът — довчера смазан, слаб —

от Индия, Корея — до Куба и Канада,

от Южните морета до ледния Нордкап!

И тръпно, и стихийно надига се в сърцата

на кипнало страдание трептящата вълна,

разпламва се борбата — развихрена и свята —

и веят се метежно червени знамена!

 

И ние — шепа войни — решили безпощадно

да счупим черний пръстен на свойте робски дни,

десницата си братска простираме ви жадно

на Дунава възбунен през тъмните вълни!…

Поклон, поклон, титани, пред устрема върховен,

пред знамето червено, победно що се вей!

Поклон, творци велики на подвига чутовен,

що светло и всевечно в душите ще живей!…