Асен Разцветников
Капна капка…

Капна капка от вита лозница,

та напълни чашка от помниче,

та се напи черноок босилко,

па потегли, па се заклатушка,

паси срещна синя теменужка,

прихвана я през тънкото кръстче,

целуна й жълтите очички,

помилва й зелената гушка.

 

Разсърди се първото й либе —

здравчо-горчо с червено калпаче, —

та се втурна от гора зелена,

па замахна с листо от борика,

прободе го право във сърцето,

повали го мъртъв на тревата,

размириса на дребен босилек

от земята до небето синьо.