Асен Разцветников
Декемврий

В тия тъжни земи броди горският вятър безумен,

удушени в снега, градове и села там лежат,

и омразата вий като вълк по заритите друми,

и на снежни коне идат здрачът, нощта и сънят.

 

Моите клони трептят без листа. Зная всяка измама.

Моите спомени мрат. Няма вече ни вчера — ни днес.

И душата ми зей като гроб, в полунощи ограбен

и оставен открит — без кандило, без кръст, без мъртвец.

 

Ти дойди, зимен сън, и приспи ме под скрежни люляки,

моя свят е зарит, аз едничък сред него стоя —

аз стоя тук един, като стълб в съсипиите, и чакам

да се сринат над мен небесата, снегът и нощта.