Асен Разцветников
Нощ

(София, срещу 1 януари 1923)

 

Безумна нощ разметна мрежи

над вавилонските копнежи

и вавилонските печали на

многохилядния град.

Фабричните тръби призваха

на сън работния народ

и мълком всяка бедна стряха

склони разбития си свод

и тъмно смръщена и хладна

посрещна своите чеда,

които морен сън открадна

от всекидневната беда.

 

А там по улиците шумни,

където стъпкани лежат

завети волни и безумни,

Възпламна пъстър маскарад

и пак с развихреност пияна

разплисна кипнали вълни

от цветен фалш, лъжа, измяна

и от разголени жени.

 

Театри, кино, оперети,

концерти, танци, тържества

посипват шемет и конфети

над всяка охолна глава

и там на златний бог жреците

след всеки сластен зов летят

и във очите им разкрити

гори бездънна сластна жад…

 

Но мълком крайните квартали,

където мъката мълчи,

отглеждат блесналите зали

със черни яростни очи

и всеки камък, всяка къща

в закана гърчи гневен лик

и във гранитна гръд загръща

искрата на пожар велик…