Асен Разцветников
Нощта шуми с крила…

Видение първо

Нощта шуми с крила над планината.

Снегът на бели гроздове вали.

И сгушен мълком дебне светъл вятър

там в меките, люлякови мъгли.

 

Стоя. Насипва. Цял потънах вече —

главата ми остава само вън.

И знам: че туй е сетнята ми вечер

и тоя сън — последният ми сън.

 

И знам: че няма връщане оттука,

но чакам пак и тръпна във нощта —

но в моя взор, заключен с ледни куки,

пак грей любов и жажда през леда.

 

И ето: Виждам сребърна одежда

и златен кръг, и румени страшни —

и сам Христос над мен глава привежда

и буди ме, и шъпне ми: „Стани!“.

 

Стани и пей — душата ти е млада,

вземи, що сляп отмина във света:

пчелите, зноя, синята прохлада,

ръцете и засмените уста.