Асен Разцветников
Аз ида от стръмните чуки…

Аз ида от стръмните чуки с тояга и гуня на рамо.

От чуките, дето издигат качулки от гълъбов камък.

 

На пазви ми кичур иглика гори като ала шевица

и бродя аз в тъмните друми бездомен и див като птица.

 

Зелената вечер умира. Там бухал в раздолите буха.

И падат безшумно звездите във мекото рунтаво рухо.

 

Къде да почукам тъй късно? Кой морния друмник ще пусне?

О, дайте ми дъбово столче и хляб и усмихнати устни.

 

Аз нося ви медени пити от диви пчелини в горите

и сини зърна боровинки със бисерна пепел покрити,

 

аз нося ви билки и въздух от чистите тихи простори,

де сам синеокият господ с вековните буки говори.