Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2012 г.)

Издание:

Асен Разцветников

Жертвени клади

Лирика

 

Редактор: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректор: Невена Николова

 

Формат 60/90/16

Печатни коли 22

 

ISBN 954-9559-27-0

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1997

 

Предпечатна подготовка: ИК „Хеликон“

Печат ДФ „Димитър Благоев-2“ ООД

 

На корицата: детайл от картината „Хризантеми“, художник — Иван Милев.

История

  1. — Добавяне

Ний идем из тъмните пазви на белия каменен град,

където червени комини през пепел и сажди димят,

 

и носим най-гордия жребий на бурята в стръвния ход:

да бъдем от първите жертви в борбата на смърт и живот.

 

Ний идем из черните бездни на хладната майка земя,

погребали младост в ковчези от въглен, метал и тъма,

 

и кръста от лом и лопата целунали с трепет свещен,

кълнем се: с кръвта си ще палнем зората на вечния ден!

 

Ний идем из тихите пазви на полския къдрав простор,

където сред житни грамади залутан е слънчевий взор,

 

и в бунта на нашата младост се сплитат във трепетен зов

вековнонабрана омраза и вековнолеляна любов.

 

Ний идем из бедните хижи, вградени на цветния праг,

над който надничат балкани със гриви от камък и сняг,

и, кръстени в лед ни вихрушки, летиме към подвига смел

с крилата и острите нокти на младия волен орел.

 

Ний идем из сините бездни на ширното шумно море,

където със страх се живее и в бури безстрашно се мре,

 

и знака на двете надежди във две съдбоносни беди

е с чук, сърп и котва белязан на нашите смугли гърди.

 

И ето: преграждат ни пътя чедата на робство и мрак

и битки вседневно възпламват, затихват, разгарят се пак,

 

и винаги първият удар улучва ония от нас,

които са първи по храброст и сила в най-тежкия час.

 

Но нявга, макар и малцина, надмогнали ужас велик,

ще видим ний в сребърна утрин безумножелания миг,

 

когато ранената буря, притихнала дъх, ще мълчи

и модрия ден ще разтвори дълбоки и ведри очи.

 

И скръстили морни десници пред прага на празника пръв,

ний горди глави ще издигнем, облени в роса и във кръв,

 

и слънцето с първия блясък на своята първа стрела

със пурпур и плам ще целуне победните бранни чела.

Край
Читателите на „Ний“ са прочели и: