Асен Разцветников
Гатанки

Железен му езика,

желязна му устата.

Започне ли да вика,

събират се децата,

заемат си местата,

нареждат си нещата,

учителят пристига

под мишница със книга.

Що е то?

Бяла, бяла лехица

с черна, черна пшеница,

жънеме я с очите,

мелиме я с главите

и с погача богата

храниме си душата.

Що е то?

На стряха плаче

бяло юначе,

че ми го вече

слънце напече.

Ти знаеш много — кажи, кое е

това юначе, що сълзи лее?

То иде зиме тук от небето

и си отива пролет в морето.

Помисли!

Юначага златокос,

без очи, уши и нос,

всичко лапа и поглъща —

пръчка, книга, дреха, къща.

Но дадеш ли му вода,

пуща синкава брада

и заплаква с тънък глас,

и умира той завчас.

Що е то?

Дълга, дълга Бърборанка

няма кости, нито сянка,

пей и тича пълзешката

през нивята, през полята.

Щом я слънце дълго грее,

тя започва да слабее,

тя започва да се свива

и да става мълчалива…

Но заплиска ли я дъжд,

тя набъбва изведнъж,

тя расте и дебелей,

и лудува, и се смей.

Що е то?