Асен Разцветников
Есен — 1924

Огнен змей, убит сред равнините,

мой усоен, зноен мой Балкан —

кръв тече от твойта гръд разкрита,

цял си в кръв и слънчев дим залян!

 

Луда, полудяла късна есен

вий и пали твоите гори,

жълти гугли над очи надвесили,

тънко свирят стройни канари.

 

Ой ви вази тъмни горски друми,

дето огън-знаме се ветрей,

ой ти моя оредяла шума,

мой попарен, опожарен змей!

 

Ледна зима слиза в низините,

ще завардят вълци всеки кът

и със свойта лека, снежна свита

пак ще тръгне тихом бяла смърт.

 

Кой тогава ще разкрий обятия,

топли пазви, глухи дълбини,

кой с любов тогаз ще подслони

моите непокорни, волни братя?

 

Ой ви вази тъмни горски друми,

ой ти славна и неравна бран,

моя светла, оредяла шума,

мой запален, ален мой Балкан