Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2012 г.)
Издание:
Асен Разцветников
Жертвени клади
Лирика
Редактор: Иван Гранитски
Художник: Петър Добрев
Коректор: Невена Николова
Формат 60/90/16
Печатни коли 22
ISBN 954-9559-27-0
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1997
Предпечатна подготовка: ИК „Хеликон“
Печат ДФ „Димитър Благоев-2“ ООД
На корицата: детайл от картината „Хризантеми“, художник — Иван Милев.
История
- — Добавяне
Христос възпря, свали от морно рамо
товара свят и в миг сълза проля.
Бе тиха нощ на лунните измами.
Едничек ужасът трептеше само
над снежните замрежени поля.
И с тъпа безнадеждност във душите
войниците видяха в трепет плах
три кола пред изровен гроб побити
и тримата осъдени да сплитат
през тръпки смръзнали ръце по тях.
Пристъпи черния свещеник плахо
и чу се как хрущеше там снега.
И думите му с ласка прозвучаха.
Но във проклятие замрели бяха
безмълвните попукани уста.
„Безумни!“ Рече и ръка сурово
издигна към небето с укор свят,
но в миг, съзрял там сянката Христова,
той трепна и свалил ръка отново
стъписа се уплашено назад.
И стана тихо — тихо, сякаш вредом
застинаха сребристите лъчи,
нощта се сви задъхана и бледа
и лунний сърп настръхнал се огледа
В безумно разширените очи.
„Другари…“ „Огън!“ Трепет непривичен.
И смесиха се кървав стон и гръм.
Миг… Щракнаха затвори механично.
И стана просто и тъй безразлично
и сякаш всичко беше лунен сън.
И сгушени войниците по двама
възвиха в своя път обратен пак…
И бледния Христос едничек само
целуна тих заринатата яма
и капчиците кръв по белий сняг.