Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2012 г.)

Издание:

Асен Разцветников

Жертвени клади

Лирика

 

Редактор: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректор: Невена Николова

 

Формат 60/90/16

Печатни коли 22

 

ISBN 954-9559-27-0

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1997

 

Предпечатна подготовка: ИК „Хеликон“

Печат ДФ „Димитър Благоев-2“ ООД

 

На корицата: детайл от картината „Хризантеми“, художник — Иван Милев.

История

  1. — Добавяне

Христос възпря, свали от морно рамо

товара свят и в миг сълза проля.

Бе тиха нощ на лунните измами.

Едничек ужасът трептеше само

над снежните замрежени поля.

 

И с тъпа безнадеждност във душите

войниците видяха в трепет плах

три кола пред изровен гроб побити

и тримата осъдени да сплитат

през тръпки смръзнали ръце по тях.

 

Пристъпи черния свещеник плахо

и чу се как хрущеше там снега.

И думите му с ласка прозвучаха.

Но във проклятие замрели бяха

безмълвните попукани уста.

 

„Безумни!“ Рече и ръка сурово

издигна към небето с укор свят,

но в миг, съзрял там сянката Христова,

той трепна и свалил ръка отново

стъписа се уплашено назад.

 

И стана тихо — тихо, сякаш вредом

застинаха сребристите лъчи,

нощта се сви задъхана и бледа

и лунний сърп настръхнал се огледа

В безумно разширените очи.

 

„Другари…“ „Огън!“ Трепет непривичен.

И смесиха се кървав стон и гръм.

Миг… Щракнаха затвори механично.

И стана просто и тъй безразлично

и сякаш всичко беше лунен сън.

 

И сгушени войниците по двама

възвиха в своя път обратен пак…

И бледния Христос едничек само

целуна тих заринатата яма

и капчиците кръв по белий сняг.

Край
Читателите на „Предтечи“ са прочели и: