Асен Разцветников
Като жълти птици…

Като жълти птици с плът от тъмно меко злато

ний стоим във свойте клетки живи заковани,

като сиви смоци, в тия сивите халати,

ний лежим във своите дупки в кърви и във рани.

 

Бяхме тъмни, бяхме прости, растохме в Балкана,

и светът за нас затворен беше в нашто село,

а посегнахме със своите груби, черни длани

да прегърнем, да залюбим цялата вселена.

 

Но разтресе се Балкана, с пушек се напълни,

над селото огън цъфна, кръв и ужас пламна,

ний спасихме се малцина, но пък нас погълна

тая хладна, жълтоока и гранитна ламя.