Асен Разцветников
Тръгнах: с меден рог

Тръгнах: с меден рог на пояса,

с триста ножа — във зениците,

махаше ми по завоите

с ясна кърпичка зорницата.

 

Гривата ти реже шепите —

тичай, коньо, луд горянино,

плувай като облак в степите

низ житата, разлюляните.

 

Там над пламналите гребени

има къща с грозд накичена,

а във нея спят погребани

три нелюбени момичета.

 

Но — не зърнах нигде стрехите,

но — сред каменните гребени

аз намерих: само ехото

и камбанките му сребърни.

 

Аз намерих: само чукани

и купени с бели шапчици,

само стъпки на загубени,

само сняг и али капчици.