Асен Разцветников
Нощен покой

Звездите свеждат мигли,

ветрец играй в нощта

и бляскат треперушки

по клонки и листа.

 

В нивята и горите

се плиска нежен мрак.

Спят птички и мушици

в легла от мъх и злак.

 

Те тръпнат и сънуват

не ги побутвай ти —

във всяка гръд, що диша,

безкраен свят трепти.

 

Във всяка гръд, люляна

от нощния повей,

едно сърце незримо

светулка и живей.

 

И туй сърце жадува

небесен люлчен звън,

жадува пресен въздух

и мрак, и мир, и сън.