Асен Разцветников
Напразно, град, убиваш пак…

Напразно, град, убиваш пак тревите:

едничка тук тревата е безсмъртна.

 

Обшивай с камък своите гърди —

но тя извира в тесните пролуки,

но вън, край теб, шуми и се люлей,

и бий се, и напира да нахлуе

морето на всевластната трева.

 

То всяка пролет никне по-могъщо

и тръгва, и ти праща съгледвачи,

които ти убиваш тук без милост.

 

Но някога и твоя ден ще дойде

и ти ще спиш погребан сред полята,

а тук трева безбрежна ще расте —

едничка тя ще шушне — и над нея

ще свети пак безстрастно вечността