Асен Разцветников
Зная, че ти ме не любиш…

Зная, че ти ме не любиш,

зная, че ще ме забравиш,

докато минеш, заминеш

от едни очи в други,

докато пиле прехвръкне

от люляк до бял трендафил,

на тънка вейка застане,

крилце си с човка поглади,

шарено перце отрони,

към синьо небе погледне

и за гората замине.

Пък аз ще да те забравя,

когато главнята лист пусне,

кога бял Дунав пресъхне,

тук-таме локви останат,

дребни ги пилци изпият,

зелена лоза израсне,

черни гроздове налее,

на вино да ги направя,

да пия, да се опия —

тогава ще те забравя.