Асен Разцветников
Унгария

1

Разбит е полет смел към бъднина велика,

строшени са в подем размахнати крила —

там, дето Дунав бял и Тиса сребролика

чертаят светъл път по ширните поля!

 

И там сред адски вой гори гигантска клада

на смръщено небе под кървавия свод

и буйният й плам поглъща

без пощада най-светлите чеда на цял един народ!

 

Голгота ли? — Какво, какво са всички рани

на древний кръст, що сам във мрака се черней?

— Там хиляди чела със тръне са венчани

и всякой тъмен кът разпятие лелей!

 

Там няма светъл лъч на радост и отрада,

там всеки звук е стон и всяка песен — плач!

Там всяка морна нощ е кървава засада

и всеки блеснал ден — безмилостен палач!…

 

Народи от света! Потиснати и гладни!

Избийте своя взор към тоя пламнал ад!

На белия тиран в ръцете безпощадни

умират там за вас!… Умират брат след брат!

 

И в скръбно тих поклон склонили си челата

пред жертвеника свят вий дайте свят обет,

че вярно и с любов ще пазите в борбата

на мъртвите борци безсмъртния завет!

2

Размахват вихрите бездомни

над вледенените простори

крила от ситен сняг и скреж

и безутешната им песен

разлистя спомени умрели

за дни на блясък и слънца.

 

Мълчи безбрежната пустиня,

изплела сребърна одежда

от сняг и синкави мъгли,

и в свойте пазви безответни

загръща смръзналия бисер

на толкоз жалби и сълзи!…

3

Братя, изтерзани сред полята,

гдето черна нощ и смърт цари —

ний зовем ви с вяра във душата:

братя, подигнете си челата —

скоро пак зора ще зазори!

 

В ноктите на бандата коварна,

Жадна за безумна мъст и стръв,

не проклинайте ни в бол безмярна —

ний кълнем се: тая нощ кошмарна

ще разпръснем с пламък и със кръв!

 

Братя, изтерзани сред полята,

гдето черна нощ и смърт цари —

ний зовем ви с вяра във душата:

братя, подигнете си челата —

скоро пак зора ще зазори!