Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2012 г.)

Издание:

Асен Разцветников

Жертвени клади

Лирика

 

Редактор: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректор: Невена Николова

 

Формат 60/90/16

Печатни коли 22

 

ISBN 954-9559-27-0

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1997

 

Предпечатна подготовка: ИК „Хеликон“

Печат ДФ „Димитър Благоев-2“ ООД

 

На корицата: детайл от картината „Хризантеми“, художник — Иван Милев.


при Йордан Йовков

Стоях при тебе в черквата на стража.

 

Като дървета, пълни със светулки,

светилниците грееха край нас.

Навънка облак бе деня забулил

и здрачът бе наченал своя час.

 

И идваха, и спираха се люде,

тъмнееше в гледците им въпрос

и всеки трепваше, в миг учуден,

за тебе, и за себе си в едно.

 

И аз стоях и питах в тишината

тогава, що ни дава дух и плът:

защо ни праща жадни на земята

и после ни убива насред път?

 

Напразно. Кой ли би ми отговорил?

Къде е той? Тук, в тая нищета?

Или пък там — във пустите простори,

в страхотния безкрай на вечността?

 

Минават. Всеки тръгва си безшумно,

като човек, загубен във леса,

що викал е напразно и безумно,

и все пак — чака отзвук в пустошта.

 

И аз мълча и чакам. И трептя.

Напразно. Сън. Лъжа. Безкрайност. Нищо.

Край