Асен Разцветников
Тя иде

Прозрачни облаци пътуват

високо в синия простор

и нощем птичките сънуват,

че вятъра тръби за сбор.

 

И тръпнат зрелите градини,

и дъх се носи над света

от тъмнокосите гергини,

що бързо раснат и цъфтят.

 

И ако мигом замълчите

сред тая нежна тишина,

ще чуйте там във далнините

тревожни стъпки на жена.

 

Това е къщницата Есен —

тя иде, с китка на глава,

да спусне облачни завеси

над изгорените поля.

 

Да влей за сетня оран сили

на уморения народ,

да свре под стрехи топлокрили

меда, храната, зрелий плод.

 

И после — в гроб от листи злати

да скрий мушиците, що мрат,

и птиченцата да изпрати

във техния задморски път.