Асен Разцветников
Вий планината…

Вий планината. От седмици

се бий гората с есента.

Но ето днес настъпи краят —

и уморените дървета

събличат златните си брони,

издигат своите голи мишци

и се предават на врага.

 

И бурите нахлуват с ярост

в отворения горски свят —

убиват сетните мушици

и сетните зелени листи,

измитат тъмните хралупи,

разравят меките бърлоги

и свалят празните гнезда.

 

И планината потъмнява

и слиза ниско и потъва

във скръб. И мрак. И пустота.