Асен Разцветников
Заспало е юначе моряче…

Заспало е юначе моряче

насред земя, насред Синьо море,

заспало е под бяло ветрило,

сънувало бащини си двори.

В равни двори червена калина,

на калина — пиле презморянче,

под калина — първото му либе,

пръстен вади и на пиле дума:

 

„Вземи, пиле, тоя златен пръстен,

да го пуснеш във Синьото море,

на гемийка, на момкови пазви,

та да знае мойто първо либе,

че три годин чаках, не дочаках —

няма вече, пиле, да го чакам“.

 

Събуди се юначе моряче,

че му падна студено на пазви —

не е било студен златен пръстен,

най е било капка морска вода,

морска вода — студена, солена,

като сълзи на далечно либе.