Асен Разцветников
Улицата

Тука, в града, в тая бездна от обич и стръвна омраза,

що като чудно съзвездие нощем в полята гори,

нявга ти, млад победител, пристъпи тревожно навлязъл

с ясна душа и в гледците с огнища от свежи искри.

 

Ето те днес като пленник сред тия площади измамни,

пленник ранен, ти минаваш по стръвните улици днес,

ето замерят те ядно със погледи, с речи и камък

тез, що обичаше нявга, и люде — незнайни за теб.

 

Толкова горд бе и дързък, че бог разгневен те наказа —

кой друг ти днеска сковава ръката пред тия тълпи?

Толкова много обича, че нямаш веч сили да мразиш

сякаш гребен под буря, убита душата ти спи.

 

И като в сън ти минаваш, светът се люлее и гине,

капе след тебе незримо по белите плочи кръвта,

капе кръвта ти и чезнеш, и тънеш ти в странни пустини —

и над пустините пада на черни кълба вечерта.