Асен Разцветников
Ти горда родина на вятър суров…

Ти горда родина на вятър суров,

що често размята на мълнии бича,

ти, дом на измени и чиста любов,

що долу светът и законът отричат —

 

ний идем из нашите мрачни подмоли,

които наричаме къщи и град,

обвей ни със въздух и слънце, и воля,

със песен на птици и мирис от цвят!

 

Напразно ний долу за ведрост ламтим,

за пръст и трева, и вода ненапита —

небето там има решетка от дим,

земята под каменна броня е скрита.

 

Измий ни очите от прах и тъма

и дай им да видят бездънна далечност,

и дай ни да легнем на гола земя —

и мислим за обич, за смърт и за вечност.