Асен Разцветников
Безсмъртни

Още димят незагаснали клади,

ножът все още е остър и стръвен —

още над мъртвите степи припадат

дни на безумства и нощи на кърви.

 

Но — обгорени със въглен и пламък,

пили възторзи и черна невера,

ние отново издигаме рамо

и градовете отново треперат.

 

Мишците ни са твърди и здрави,

плещите — камък и черна земя са!

Ний сме безсмъртните мургави мравки,

ний сме милярдната жилава маса!

 

Ний ще преминем могъщи и горди

през трапища и гробове безкръстни —

и, разрушили железните порти,

ний забранения плод ще откъснем!