Асен Разцветников
В зори

Ранила рано в звездни нощи сред теменужена мъгла,

далеч зад черните баири зората огнен щит кове

и ведрий звън на удар верен, размахнал сребърни крила,

лети над ширните полета и властно буди и зове.

 

Станете гладни и безправни — чеда на вечните борби,

станете, бранници, призвани от разгневените съдби —

загърнат в свойта черна броня, настръхнал дебне старий свят

и гръмко първите зарници за сетен кървав бой тръбят.

 

А скоро утрото победно, избило строен слънчев стан,

от нишки синкава стомана и жълто злато изтъкан,

по стъпките ви ще пристъпи след дивий вой на ранна сеч,

последни сенки да разгони със своя огнен щит и меч.

 

И в час на радост всепобедна разискрен поглед ще сведе,

и сплело звездните поводи, в лазурний шир ще поведе

сияющата колесница над тържествуващия ден

с венец от златни слънчогледи и бели рози украсен.