Асен Разцветников
Жребий

Очите ми горят, ранени

от много блясък и неправди,

от кръв по вечните арени,

от тъмни сълзи по лицата.

Те сключват свойта паст прозирна,

зазиждат клепките си свити

и скрити тъй отдъхват мирно

като простреляни елени

В легла от листи сред горите.

 

Ръцете ми тежат, убити

от много пориви сковани,

от ненанесени пестници,

от неповити чужди рани.

Ту спущат свойте пръсти тежки

и дирят две ръце любими,

и дирят две ръце човешки,

които, да ги сгреят малко,

тъй както огънят в гората

съгрява мокрите планинци.

 

Душата ми е разорена

от много мълнии и жажди,

от много тъмнини у мене,

от мислите, които ражда.

Тя тръгва през нощите звездни,

тя тръгва всеки изгрев румен

да дири тишина и мира

и пада сляпа във блатата,

и тъне в пропасти и бездни,

 

и тъне в тоя свят безумен,

от който нищо не разбира.