Асен Разцветников
9 септември

В страната ни издигна нож насилникът,

ний сбихме се в удобствата си сити

и всички ценности в калта загинаха,

а подлостта — им стана заместител.

 

Еднички те — незнайните младежи —

избягаха високо в планините

и в младите сърца като в ковчежета

честта и свободата бяха скрити.

 

Но тъмничарят не търпи свободните —

той прати им убийци и роботи,

и всеки дол надмина преизподнята,

и всеки връх стана една голгота.

 

Ала от кървавите пари и миазмите

земята падна болна и зачака

часа, когато в своя гняв създателя

ще я закити като леш във мрака.

 

Тогава стана чудо: те се спуснаха

със ясни знамена от планината,

с уста от жад и ужаси попукани

и незарасли рани по челата,

 

и мина лъх — и ток — и звън космически —

земята се пробуди и накити —

и днеска с цвят и знамена окичена,

лети, сияй и пей между звездите.

 

IX. 1944