Асен Разцветников
Туй е Люлин

Туй е Люлин с меките урви и върхове.

И горите, в които се ражда първично чист въздух.

 

Ти лежиш. Ти затваряш очи. И гледците ти

и под клепките светят, от синьо наситени.

 

Някой пее. Свежи. И с невидими стубели

лее шемет край тебе планинската чубрица.

 

Ти потъваш. Във здрач. Само мекост и звънове.

Ти си в синьо море и зелено е дъното.

 

И през сън само спомняш, че има там някъде

градове и села. И война. И пожари. И танкове.

 

Може би ще отидеш и ти. Дишай сините блясъци,

та да тръгнеш затам с топъл спомен в душата си:

 

с грудка синьо небе, със зелените губери

и със медния мирис на дивата чубрица.