Олег Михайлов
Суворов (9)

3

Според плана на Конференцията кампанията от 1761 година трябваше да бъде последна и да завърши с поражение на Фридрих. Главните сили на Бутурлин се насочиха към Силезия, а спомагателните войски — в Померания, за да превземат важната крепост и пристанище Колберг. Командуването на тези войски Бутурлин възложи на Румянцев, а сам той потегли по посока на Бреслау, за да се съедини с австрийците. Но в самото начало на неговия поход обаче стана това, което отдавна трябваше да се случи: разобличаването и арестуването на Тотлебен като шпионин на Фридрих. Това събитие повлия и върху съдбата на Суворов. За командир на леките войски Бутурлин назначи генерал-майор Густав Густавович Берг, който изигра важна роля в съдбата на младия офицер: той пръв оцени изключителната военна дарба на Суворов.

Отваря се непосредствено бойната, при това съвсем особена страница от биографията на Суворов, която би могла да се нарече партизанска. Докато все още се числеше към дивизията на Фермър, той бе вземал участие в летящия корпус на Берг.

С отряди казаци и хусари Суворов се бе нахвърлял върху редовни съединения на Фридрих и след като бе нанасял удар, отново бе отстъпвал. Епизодите от тази негова бойна дейност, макар и откъслечни, показват какво може да постигне инициативният и относително независим командир с отряд леки, подвижни войски.

Когато съединените руско-австрийски сили изтласкаха Фридрих в неговия укрепен лагер Бунцелвиц, до самите стени на крепостта Швейдниц, крайната нерешителност на Бутурлин и Лаудън им пречеше да дадат решително сражение; плашеше ги силата на отбранителните съоръжения на Бунцелвиц. През време на обсадата на лагера ставаха само сблъсквания между предните части, при които пак се отличи подполковник Суворов.

Един ден през втората половина на август той се приближи с малък отряд казаци към лагера на Фридрих и атакува пруската предна стража в най-близкото село. На хълма зад нея се оказа силен заслон от неприятелски хусари. Макар че неприятелят го превъзхождаше по численост едва ли не два пъти, Суворов се хвърли с казаците към хълма, беше отблъснат, атакува отново — и пак безуспешно, налетя трети път, изгони хусарите и задържа височината няколко часа до пристигането на изпратените от Берг два казашки полка. С тях Суворов започна настъпление срещу два полка пруски хусари в подножието на хълма и въпреки че получиха подкрепление — още два драгунски полка, — изтласка неприятеля в неговия лагер.

Завладяната височина господствуваше над местността и даваше възможност за наблюдаване на противника. „Оттук — разказва Суворов — се виждаше целият лагер и тук бе установена главната квартира на лекия корпус, връзка на предните постове, надясно — към руската, и наляво — към австрийската армия. После на това място ставаха непрекъснати престрелки…“ При един такъв случай той преследва в пълен кариер разбити драгунски полкове на прусите почти до самата кралска шатра.

Успехите на лекия кавалерийски корпус подчертаваха още по-силно бездействието на цялата армия. Лош пример даваше главнокомандуващият, който в продължение на целия поход не можа да отвикне от честото и почти непрекъснато „пиянствуване“. Престарелият фелдмаршал Бутурлин прекарваше цели нощи в компанията на гренадири, които заставяше да пият с него и да крещят песни, любимците си произвеждаше направо старши офицери, а като изтрезняваше, караше ги да се откажат от чиновете и да си бъдат отново такива, каквито са били.

А военните действия бяха оставени на самотек. Бутурлин се надяваше, че недостигът на продоволствие ще принуди Фридрих да изведе войските си от лагера. Както обикновено, от пруската армия често бягаха дезертьори. Един от тях, сержант, заяви на разпита при Берг, че хляб и фураж прусите ще имат още за три месеца. Тъй като добре познаваше нерешителния характер на командуващия, Суворов съветваше Берг да не изпраща беглеца в главната квартира, но той не обърна внимание на това. Показанията на дезертьора, разбира се, не можеха да бъдат решаващи, но те още повече затвърдиха у Бутурлин мисълта за безплодността на обсадата на Бунцелвиц. На военния съвет на 29 август съюзниците стигнаха до извода съвсем да се откажат от нападение на лагера. Още същия ден Бутурлин предприе поход на север, а Лаудън, подсилен с корпуса на Чернишов, пое на югозапад.

Сега от руска страна Фридрих бе реално застрашен само от войските на Румянцев в Померания, обсадили Колберг. За настъплението против Лаудън кралят отдели десетхилядния лек корпус на генерал Д. Б. Платен, като му заповяда да унищожи руските комуникации в Полша, а след това да безпокои тила на Румянцев в Померания. Платен проникна в Полша, където на път от Познан към Бреслау разруши руските складове и транспорти при Косцян и Гостин, навлезе в Познан и с част от своите войски се насочи през Ландсберг към Померания. Леката руска конница се устреми след него.

Преди рейда Берг се обърна към Бутурлин с молба да остави Суворов при него. В заповедта по задграничната армия се сочеше: „Тъй като генерал-майор Берг оценява високо особените способности на подполковника от Казанския полк Суворов, то той да се яви в командуването на посочения корпус.“ През месец септември Суворов бе вече в авангарда на Берг и неведнъж атакува Платен, като за първи път се сблъска с него при местността Станишево в Полша.

Когато носеше войнишки мундир, Суворов беше пръв в строевите упражнения, а сега, станал кавалерийски офицер, се стараеше да заслужи репутацията на отчаян ездач-партизанин. При Костяни отрядът на Берг се промъкна в тъмна нощ през гората и се нахвърли върху лагера на Платен откъм тила. Понеслите значителни загуби пруси бяха принудени да се изтеглят. „През цялото произшествие“ Суворов се намираше начело на атакуващите. Платен се насочи към Колберг по левия бряг на Варта. В стремежа си да му пресече пътя за Померания Суворов преплува притока на Варта, Нец със слаб — „от сто коня“ — казашки полк и като измина за една нощ повече от четиридесет версти, стигна в градчето Ландсберг на десния бряг на Варта. Водени от подполковника, казаците се хвърлиха в рова, разбиха градските врати и плениха две пруски команди с офицерите, а след това запалиха големия мост през Варта.

Ние помним, че Фридрих бе изпратил Платен да унищожи руските съобщителни линии. Суворов действуваше в тила на самия Платен. Непохватността на Берг, който не успя да доведе главните сили до Ландсберг, позволи на прусите да продължат движението си към Колберг. Суворов, начело на три хусарски и седем казашки полка, ги безпокоеше откъм фланга. До самата граница на Померания, при изхода от Фридбергската гора, той нападна на 15 септември под огъня на цялата пруска артилерия страничните отряди на Платен, унищожи повече от сто неприятелски драгуни и като взе много пленници, преследва неприятелската конница, както е казано в Дневника на военните действия, „чак до вражеския фронт“.

По-нататъшните бойни епизоди, в които се отличи Суворов, не могат да се отделят от събитията, довели до падането на Колберг. Румянцев затягаше примката около тази мощна крепост през целия месец август. Той изтласка прусите към техния главен лагер, зае околните височини и започна постепенно да се приближава към крепостните окопи, като подлагаше гарнизона на жестока бомбардировка от сушата и морето. Обстановката принуди Румянцев, който беше пълководец-новатор, да се откаже от шаблоните на линейната тактика. Той заповяда войската да се обучава за действия в колони и създаде леки батальони от стрелци, предшественици на егерите.

Настъпи есента, а с нея лапавицата, която затрудняваше подвоза на боеприпаси и продоволствие. Платен все пак се промъкна в Померания и се съедини с войските на принц Вюртембергски. При тези условия превземането на крепостта не изглеждаше възможно според събралите се на военен съвет генерали. Румянцев обаче упорито продължаваше обсадата. В желанието си да окуражи енергичния пълководец, Конференцията се обърна към него с рескрипт, в който се казваше: „… службата си вие носите не само за да изпълните своя дълг, а преди всичко, за да се стремите към това, вашето име и заслуги да останат незабравими…“

Идването на леката конница на Берг в Померания даваше възможност да се държи под контрол най-важната съобщителна линия на прусите Щетин-Колберг. Тук, в непрестанните сблъсквания с неприятеля, в нападенията на обози и подкрепления, в схватките с Платен се прояви напълно талантът на Суворов като партизанин, който внезапно налиташе върху врага и смъртно го ужилваше. На 5 октомври 1761 година Суворов участвува в „разбиването на пруска бойна част под командуването на майор Подчарли при селото Вестентин, гдето проведе различни нападения с леките войски…“ Ударът върху гарнизона на Вайсентин (Вестентин — б.авт.) бе нанесен така стремително, че самият майор Подчарли бе пленен, а тръгналият в негова помощ отряд на подполковник де Корбиер, по-късно фелдмаршал, се върна назад. Суворов се спусна да го преследва, настигна ариергарда и с ескадрон жълти — сръбски — хусари го гони около миля и взе пленници.

В желанието си да задържат в свои ръце важния съобщителен възел между Колберг и Щетин — крепостта и града Трептов, прусите унищожиха мостовете през Рега, като оставиха на другия бряг на реката постоянно маневриращия корпус на Платен. С Берг се съединиха кирасирските полкове на генерал-поручик Волконски; едновременно с това дивизията на Фермър тръгна да пресече пътя на прусите, идващи от Колберг към Щетин. Предните части на Берг и Волконски се сблъскаха с неприятелския авангард в окръга Регенвалд.

В навечерието Суворов замина при Фермър с молба за подкрепления и старият началник обеща да помогне. На връщане бе застигнат в гората близо до Аренсвалд от силна буря. Водачът му избяга; Суворов се заблуди, цяла нощ се лута и рано сутринта едва не се натъкна на предните постове на Платен. Но не се уплаши, огледа разположението на прусите и прецени техните сили. Щом намери своя отряд, веднага го приготви за атака, без да чака подкрепленията на Фермър.

Под командуването на Корбиер авангардът на Платен започна настъпление през голата равнина, превърната след нощната буря в нещо като блато. Челните руски хусарски ескадрони се объркаха. „Когато се намерихме — спомня си Суворов, — четири ескадрона конни гренадири атакуваха пехотата със саби…“ Прусите откриха по тях картечен огън, построиха пехотните батальони в карета, но не издържаха на атаката и сложиха оръжие. Корбиер въведе в боя кавалерията. Суворов събра хусарите и го отблъсна, а после, под самия нос на Платен, завзе вражеските фуражири.

Като съобщава на Елисавета за действията на лекия корпус, Румянцев донася на 11 октомври, че Берг „отново е постигнал забележително превъзходство над неприятелските части и без да загуби нито един човек, е пленил към хиляда неприятелски войници заедно с техния началник подполковник Корбиер…“ Преследван от Берг, Платен отстъпи към крепостта Холнау; веднага след него потегли дивизията на Фермър.

След разузнаването обаче Фермър реши, че не може да атакува укрепилия се противник и се ограничи с двучасова бомбардировка на Холнау от еднороги и гаубици. Платен премести главния си лагер в гората, като остави в града гарнизон и настани при моста на изхода от Холнау няколко батальона с конница и артилерия. Тогава Суворов атакува вратите начело на гренадирския батальон и като сломи упоритата съпротива, нахлу в Холнау. Русите прогониха с щик пруския отряд през града до вратата от другата страна и извън тях, през моста, до противниковия лагер. Конят на Суворов бе ранен, а самият той — контузен.

Решителните действия на корпуса на Берг облекчиха общите операции на руските войски по насоката Колберг — Щетин. На 14 октомври капитулира силният гарнизон на град Трептов, което бе голям успех за цялата кампания през 1761 година. Суворов продължи своите бойни операции и на 17 ноември зае мястото на заболелия полковник дьо Медом, командир на драгунския Тверски полк.

На новата длъжност той се отличи в схватката с прусите при селото Кьолц на 20 ноември. Като преследваше неприятелска колона, Суворов откри в селото вражески гарнизон — три батальона пехота и шест ескадрона кавалерия с артилерия. Противникът се опита да се откъсне от русите под прикритието на пушечна стрелба, но унгарците на полковник Зорич от левия и драгуните на Суворов от десния фланг се врязаха в пруската пехота, след което отхвърлиха кавалерията. Един кон под Суворов бе убит, а друг — ранен. Тверци заловиха много пленници и шестфунтово оръдие.

В затишието между боевете Суворов отиваше за кратко време в Кьонигсберг, столицата на новата руска провинция. През 1759–1760 година генерал-губернатор на Източна Прусия беше един от близките на Пьотр Фьодорович — барон Корф.