Олег Михайлов
Суворов (15)

2

Дивизията на генерал-поручика И. П. Нумерс чакаше заповед за навлизане в Полша в Смоленск. На 15 май 1769 година Нумерс назначи Суворов за командир на бригада в състав Суздалския, Смоленския и Нижегородския полк. Бригадирът веднага се зае да обучава незапознатите с неговата „Полкова наредба“ войници и офицери: провеждаше щикови упражнения, извършваше нощни походи и действия. Поради слуховете че, че към Варшава се приближава голям отряд конфедерати, Веймарн поиска в началото на август подкрепления от Нумерс. Той изпрати веднага в Полша Суворов със Суздалския полк и два ескадрона драгуни. Бригадирът натовари своята пехота в пълно въоръжение, както и част от драгуните на реквизирани у местното население каруци и за дванадесет денонощия измина в две колони повече от шестстотин версти, без да загуби нито един човек, и като разпръсна по пътя събралите се конфедерати при Пинск. През нощта на 20 срещу 21 август Веймарн извика току-що пристигналия Суворов при себе си.

Варшава живееше в тревожни слухове. Крал Станислав накланяше ту към русите, ту към конфедератите, шляхтата уреждаше тайни сборища, извършваше нападения върху отделни войници. Веймарн бе объркан и изплашен.

— Съобщиха ми — посрещна той Суворов, — че варшавското маршалче Котлубовски се намира близо до столицата с осем хиляди бунтовници. Той като че готви нападение на Варшава и се приближава към нея по суша и по вода, по Висла…

— Аз веднага ще събера сведения сам, ваше превъзходителство — побърза да го успокои бригадирът. — Варшава се пази надеждно — две роти мои суздалци охраняват Прага, а две други посолството.

В четири след полунощ на 21 август Суворов излезе на разузнаване с две роти от Суздалския полк, с оръдие при всяка, ескадрон драгуни и сотня казаци. В акцията взе своя племенник Николай Суворов, постъпил в полка като поручик.

На седем версти над Варшава казаците намериха брод и малкият отряд се прехвърли безшумно през Висла. Като изпрати напред казашки разезд, бригадирът измина, без да спира, около седемдесет версти, събирайки сведения за противника. Беше обследван обширният район между Варшава и Западен Буг. Жителите бяха изплашени, местността бе разорена. Като влезе в двора на един хан, Николай Суворов спря коня си в изумление и ужас:

— Чичо! Погледни какво става тук!

На земята пред разграбения хан, сред тъмни петна от засъхнала кръв се търкаляха обезобразени трупове.

Суворов с отвращение процеди през зъби:

— Хищник кръвожаден! Това е направил Древиц!

С пленените конфедерати, които бяха нарушили писменото задължение да не участвуват във въстанието, Древиц се разправяше изключително жестоко.

Целия обратен път Суворов измина в мълчание. Можа да почива само едно денонощие. В района на Брест се бяха появили големи групи конфедерати под водачеството на Казимир и двадесет и три годишния Франц-Ксаверий Пулавски. „Жезуленецки старейшина, полковник, кавалер на «Ордена на светия кръст», щитоносен другар, командир на полк и комендант на коронните конфедератски войски“, както пищно се назоваваше Казимир, и полковникът на Подолското воеводство Франц-Ксаверий бяха забележителни юначаги, смели ездачи, майсторски владееха оръжието, бяха находчиви и изобретателни във военните операции. Не беше чудно това, че бяха станали бързо кумири на конфедерацията. През май 1769 година пет хиляди партизани бяха нападнали Лвов под водачеството на Пулавски, бяха опожарили няколко улици, но след това бяха изгонени от града от слабия гарнизон. През август Казимир и Франц-Ксаверий бяха заели, начело на осем хиляди души, Замостие, но при приближаването на Каргополския карабинерен полк на фон Рьон се бяха изтеглили към Люблин, енергично преследвани от русите. Навлезли в Литва, Пулавски вълнуваха шляхтата и вербуваха нови привърженици. Суворов се устреми към Брест със седем сотни войници, като увеличаваше скоростта на преходите и преодоля през последните тридесет и пет часа седемдесет и пет версти.

Тук той се убеди, че известието за Пулавски е вярно, и реши с незначителен отряд — рота драгуни, рота гренадири, егери и два еднорога — да тръгне по пътя за Кобрин, за да се съедини с Рьон. Тъй като считаше Брест за важен опорен пункт, остави там другите войски.

През нощта малобройният руски отряд преодоля тридесет и шест версти. На първи септември на разсъмване той бе посрещнат от патрул на Рьон от полусотня карабинери и тридесет казаци под командуването на ротмистъра от Каргополския полк граф Кастели. Първата работа на Суворов бе да се осведоми за неприятеля. Пъргавият мургав Кастели, облечен в син карабинерски кафтан с червени ревери и маншети, с малиновосин каргополски пагон, бе възбуден от недавнашното сблъскване с ариергарда на Пулавски.

— Ние доста добре ги ощипахме, само пленниците са двадесет души…

— А къде е господин полковник фон Рьон?

— С всички останали тръгна по друг път.

Бригадирът недоволно се намръщи.

— Защо толкова дълго бездействува в близост до метежниците!… — и се обърна на седлото: — Поручик Сахаров! Ще тръгнеш с твоите гренадири напред. Гледай, братко, гора, блата, пътечки през мочурите, току-виж изтървали сме Пулавски.

— Не може да бъде — отвърна поручикът, — та нали ние сме суздалци!

Отрядът на Суворов се престрои и заедно с присъединилия се към него разезд каргополци навлезе в доста гъста гора. Бяха изминали около десетина версти в дълбока тишина, когато към обед на тясна поляна отвъд блатото откриха внезапно главните сили на Пулавски, готови за бой. Като пресметна приблизително, Суворов разбра, че неговите триста и двадесет войници ще се изправят срещу не по-малко от две, две и половина хиляди конфедерати, изключително кавалеристи. Решението бе светкавично:

— Господин квартирмайстор Василиев да провежда точна стрелба с еднорогите… Сахаров незабавно да мине по пътеката през мочурището с гренадирите, да се престрои — и атака с щик! Драгуните и карабинерите атакуват със саби!… Казаците да останат на място за охрана на тила…

Артилерията откри огън от двете страни. От фланга на поляците стреляше батарея с три медни трифунтови оръдия. Поведени от Сахаров, гренадирите се хвърлиха с помощта на греди и фашини през трите моста. Макар огънят на противника да беше точен и в кратко време сандъкът със зарядите на русите да бе повреден, това не можеше да спре гренадирите. Суворов видя как Сахаров премина блатото и построи ротата с тил към гъстата, непроходима за кавалерията гора. Отстрани се бяха разположили егерите на поручик Борисов, открили прицелен огън.

С гола глава, без кафтан, само по зелена дреха без ръкави, бригадирът пришпори своето казашко конче:

— Братя, след мен! С бога напред!…

Огънят на полските оръдия се засили. Като премина пътечката през мочурището, Суворов поведе драгуните към батареята, а Кастели атакува полските кавалеристи с гренадирите. Уплашени да не загубят оръдията, конфедератите ги изтеглиха от позицията. Тъй като многократно превъзхождаха по численост, те въвеждаха в сражението все нови сили. Сега вече трябваше да се отбранява Суворов. Настъпи момент, когато в руския тил се появи тревожно раздвижване, казаците се развълнуваха и дежурният по бригада майор извика: „Ние сме отрязани!“ Суворов веднага го арестува. Боят продължи.

Един след друг върху гренадирите се нахвърляха свежи конфедератски ескадрони, но точният пушечен огън и особено картечните залпове ги отхвърляха назад. След четири несполучливи атаки въстаниците се разколебаха. Суворов заповяда да дадат сигнал за общ щурм.

Гренадирите — нещо нечувано! — се хвърлиха с щикове срещу кавалерията и я отхвърлиха; карабинерите на Кастели и драгуните подгониха поляците през горящото село. Пред очите на Суворов един много висок сержант суздалец прободе с щик последователно трима ездачи. Бригадирът го позна: това беше Климов, получил сержантски чин малко преди влизането на полка в Полша.

Бригадирът взе десетина кавалеристи и сам преследва конфедератите три версти, настигна ги в полето, където те бяха почнали да се строяват отново, но потресени от поражението, при появата на русите пак се спуснаха в бягство. Остатъците от разпръснатия отряд на Пулавски се натъкнаха на 2 септември на главните сили на Рьон и изоставиха своята артилерия и обоза. Побърза да ги преследва Кастели. В открито поле той налетя с пистолет на Казимир Пулавски, но Франц-Ксаверий заслони своя брат и пое пистолетния изстрел в упор. Той почина на другия ден като пленник, оплакван от поляците и обкръжен с уважение от русите.

Разгромът на конфедератите беше пълен, и то при нищожни загуби на русите: петима загинали и десетина ранени. Суворов представи на Веймарн за награда отличилите се граф Кастели, поручик Сахаров, квартирмайстор Василиев и най-сетне сержант Климов. Неговият подвиг бе отбелязан специално в указа на Военната колегия от 21 октомври 1769 година: „… а храбрият сержант Климов от Суздалския полк да се произведе с предимство пред останалите в прапоршчик при следващото ваше производство в корпуса.“

При Орехово Суворов не остана дълго. През нощта след боя той влезе във Влодава, като се надяваше очевидно да настигне остатъците от разбитите конфедератски сили. Там той даде на войниците си напълно заслужения двудневен отдих: под ръководството на своя командир те бяха изминали без денувка сто и осемдесет версти и бяха победили противник, който ги превъзхождаше по численост пет-шест пъти.

„Изключителната храброст, ловкост и добро решение на господин бригадира Суворов“ не останаха скрити от вниманието на Военната колегия. Спечелената от него победа се отрази върху състоянието на цялата област. „След разбиването на Пулавски при Орехово цялата провинция е чиста“ — съобщи Суворов на Веймарн. Главнокомандуващият руските войски в Полша му предложи да влезе в Люблин.

На 17 септември Суворов бе вече там.