Олег Михайлов
Суворов (65)

1

Победите на Суворов в Италия създадоха нови проблеми за алчната Виена. За да може безпрепятствено да закръгли своите владения, Австрия се стремеше сега да се избави от присъствието на руски войски в Италия и специално на самия Суворов. В същото време, успоредно с постигнатите от съюзниците блестящи успехи на италианското бойно поле, се разгаряха апетитите и на другите участници в коалицията. Англия реши, че е дошъл нейният ред да използува руското оръжие, за да „разкъса на парчета“ французите. Под предлог на все същата реставрация, възстановяване на предишния ред, „владетелката на моретата“ искаше да съкруши отдавнашния си конкурент — Холандия, или поне да унищожи нейната силна флота.

Според новия план специална англо-руска армия се изпращаше в Холандия, в Италия оставаха само австрийските войски, а русите, начело със Суворов, трябваше да навлязат в Швейцария. Предвиждаше се там Суворов да се съедини с двадесет и четири хилядния корпус на Римски-Корсаков и да заплашва с нахлуване в пределите на самата Франция. Австрийците от Швейцария се преместваха на Долния Рейн. По такъв начин съюзниците — Англия и Австрия — заемаха слабо защитените френски флангове, докато по същото време малката и разпокъсана руска експедиционна армия трябваше да се сражава с осемдесет хиляди калени като метал в огън войници, начело с храбрия генерал Масена.

Съюзниците бяха взели много добре под внимание характера на руския император и бяха използували неговите слабости. Той бе приел и английския план, и поправките на Австрия, макар и да бе изказал съжаление във връзка с това, че нахлуването във Франция се отлагаше за идната година. За него бе важно едно: на руската армия и на руския пълководец, отново се възлагаше най-важната роля.

Вътрешно Суворов беше против стоварването на десант в Холандия и прехвърлянето на огромни маси войски за смяна на едни с други по целия огромен италиански, швейцарски и прирейнски боен театър. Докато се намираха в поход армиите, временно се изключваха от участие във войната, което пораждаше множество опасни и непредвидими изненади.

— Ако от цялото това важно общо дело бъдат откъснати макар и няколко късчета — тревожеше се руският фелдмаршал, — то целият спектакъл ще пропадне.

Преди всичко той не можеше да се съгласи с прибързаността, с която руските войски трябваше, според мнението на император Франц, да отидат в Швейцария. Моро все още оставаше в Генуа. Освен това, русите не бяха никак подготвени за воденето на необичайната за тях война в планините и даже нямаха щабни офицери, които да познават тази област.

— Не мога да разбера постъпките на виенския двор — отбелязва Суворов в писмо до Павел I, — когато едно махане на ръка от страна на ваше императорско величество — за завръщане на войските във вашата империя — може да провали всички негови надути планове…

„Виенският двор впрочем нямаше никаква сметка да засяга «славата и достойнството на руския цар и неговото победоносно оръжие» — казва по този повод А. Петрушевски, — защото Русия беше все още кладенецът, от който Австрия трябваше да пие. Но собствените й интереси бяха за нея така скъпи, а късогледството на ръководителите на нейната политика така голямо и средствата за постигането на целите толкова неясни, че хитрото подреждане на картите в играта бе разкрито благодарение на Суворов по-рано, отколкото бе полезно за Австрия, и заприлича на посегателство срещу чуждото достойнство.“

Мисълта за отдалечаване на русите от Италия в станалата все повече безразлична на австрийците Швейцария ръководеше всички действия на „бродфресерите“^[1], ненаситниците, както сега наричаше виенските стратези Суворов. Новите сведения от Швейцария само потвърждаваха тези печални изводи. Когато австрийските войски бяха подсилени с руския корпус на Римски-Корсаков, ерцхерцог Карл бе получил възможност да нанесе съкрушителен удар върху слабия ляв фланг на Масена, разположил се зад реката Аар. В резултат на победата Швейцария би била очистена от французи. През нощта на 5 срещу 6 август съюзниците извършиха нерешителен опит да преминат Аар, река широка до двеста крачки, но не се бяха погрижили за своевременното прехвърляне на авангард, започнаха да правят мостове, попаднаха под обстрел и с празни ръце се върнаха обратно.

Русите възприеха действията на ерцхерцога като несериозна комедия, изиграна само колкото за очи. „“Бещимтзагерът" разбира, че не бива да преминава Аар в мокри шинели…, за да може да се завива после" — иронизираше Суворов. Недвусмислено се изразява за тази несполука немският военен изследовател К. Клаузевиц: „Ерцхерцогът трябваше преди своето оттегляне да използува явното си превъзходство в силите, за да разбие напълно Масена. Това, което направи той, е нещо повече от предпазливост, то е — страх.“

Почти по същото време руският фелдмаршал научи за едно нареждане на виенския кабинет, което вече граничеше с предателство. Според австрийския план ерцхерцог Карл изтегляше всичките си войски от Швейцария, без да изчака съединяването на руските корпуси, отделени от Алпите и просторите на Северна Италия! По такъв начин на Римски-Корсаков и неговите двадесет и четири хиляди войници предстоеше да държат фронт от двеста версти против цялата армия на Масена.

„Аз получих известие, което крайно ме изненада — писа Суворов на Карл. — Ваше кралско височество считате, че трябва да се въведат в действие набелязаните руски войски в Швейцария така прибързано, тъй като вие и императорско-кралската армия, която досега се намираше в страната, навлизате в Швабия. Печалните последици за Германия и Италия, неизбежни при тази промяна, трябва да са очевидни за опитния военачалник. Аз съм уверен, че от привързаност към великата цел за общото благо ваше височество няма да побърза с изпълнението на макар и дадената вече заповед, изпълнението на която би било в пълно противоречие с великите намерения…“

Напразна надежда! Единственото, което ерцхерцогът направи, може да се каже въпреки Хофкригсрата, бе това, че остави в Швейцария генерал Готце с двадесет хиляди войници. Карл не бе лишен от талант и прекрасно разбираше цялата безнадежност на положението на Римски-Корсаков по-нататък. Освен това, според първоначалния проект, Суворов трябваше да отиде в Швейцария само с корпуса на Дерфелден, който не би бил достатъчен да замени даже австрийците на Готце. Фелдмаршалът невесело се шегуваше, че му предстой „сам със свитата си да отида при Корсаков на моя Буцефал…“. Необикновено силният и в своите шестдесет и девет години генерал-лейтенант Максим Ребиндер, стиснал огромните си юмруци, казваше на група офицери:

— Ах! Колко долна е коварната неблагодарност на великомъдрените заседатели във висшия военен съвет към спасителя на Австрия Александър Василиевич и към нас! Колко са слепи и недалновидни! Само че те ще си изпатят без нас!

„Тази сова — писа Суворов за Тугут — може да си е загубила ума или пък никога не го е имала.“ Той като че предчувствува: съдбата, която очакваше Римски-Корсаков: „Масена няма да чака нас и ще се насочи към Корсаков… Макар и да не се боя от нищо на света, ще кажа — при опасността от превъзходството на Масена моите войски малко ще помогнат оттук, и ще е късно…“

Новината за изтеглянето на ерцхерцога от Швейцария едва не накара Петербург веднага и окончателно да скъса съюза с Австрия. Само опасението от сепаративен мир на Виена с Франция накара Павел I да спре изпълнението на заплахата. Още преди това руският император бе разрешил на Суворов „в случай че и занапред продължават да се държат така“ австрийците, да събере войските на едно място и „да действува независимо“. Сега Павел I даде на пълководеца неограничени пълномощия: „Това предлагам, като моля да ми простите и като Ви възлагам сам да решавате какво да се прави…“

Трябваше спешно да се върви в помощ на Римски-Корсаков. Рано сутринта на 28 август 1799 година Дерфелден излезе със своя корпус от Асти, а Розенберг от Ривалти по посока на Сен Готар. Мелас продължи блокадата на Тортонския замък до капитулирането на който, както помним, оставаха три дни. Но русите едва бяха спрели на почивка, когато Суворов заповяда да се върнат назад, без да губят нито минута. Узнал за прехвърлянето на руските войски в Швейцария, Моро веднага се бе спуснал начело на три колони от Генуезките планини и бе завзел Нови, като заплашваше да освободи Тортона. Суворов помогна на Мелас — Моро бързо се върна в планината и на 31 август, съгласно условията за капитулация, френският гарнизон напусна Тортонския замък.

Спасявайки съюзниците, русите загубиха три скъпоценни дни, от които прекрасно се възползува Масена.