Олег Михайлов
Суворов (63)

2

Тъй като нищо не знаеше за нападението на Мантуа и предполагаше, че войските на Край са както преди приковани към нея, Жубер безусловно подценяваше съюзните сили. Докато французите в две групировки — на Сен Сир и Периньон — настъпваха по посока на Нови — Тортона, Суворов разположи своята шестдесет и четири хилядна армия така, че предните части навсякъде трябваше да срещнат неприятеля. Той се надяваше с лъжливо отстъпление на авангарда да подмами войските на Жубер от височините. Този маньовър — преднамерено отстъпление до удобно за сражението място — бе нов за XVIII век.

Преди разсъмване на 3 август 1799 година французите се приближиха към Нови. Установилият се тук Багратион с част от авангарда започна да отстъпва. Лявото крило на неприятеля се вряза напред, но след това спря. Излезлият на височината при Нови Жубер бе разбрал своята грешка. С наблюдателната тръба той видя на Тортонската равнина цялата съюзна армия. Походът на французите през планината се бе оказал не само безполезен, но и поставяше армията под заплахата да бъде унищожена.

Единствено правилното решение за нея бе да се върне назад в планините, в гладната Генуа, макар и това да нанесеше удар по военния авторитет на Жубер. Новият военен съвет завърши без резултат. За щастие на французите, местността, гдето се бяха установили, представляваше изключително изгодна линия за отбрана: стръмните северни скатове на Апенините, малко понижаващи се към запад от градчето Нови, бяха покрити с лозя и овощни градини, разположени на тераси. Особено добра позиция представляваха височините откъм Серавале и на северозапад до Нови.

Суворов бе избрал за свой команден пункт селището Поцоло-Формигаро зад авангарда на Багратион и през целия ден на 3 август беше на коня. Напред беше линията на разгърнатите батальони, в житата бе залегнала верига егери. Облечен в бяла рубашка, фелдмаршалът препусна до тях, за да разузнае неприятелската позиция. Той бе вече решил да настъпва, тъй като се боеше от оттегляне на Жубер.

Френските генерали наблюдаваха от височините през зрителни тръби и познаха съюзния главнокомандуващ. Стражевите постове на неприятеля откриха силен огън, а зад тях почна да се групира конницата. Великият княз Константин Павлович почна да се бои да не би французите да предприемат нещо против фелдмаршала и изпрати за негова защита два взвода австрийски драгуни. Но Суворов скоро сам се върна назад. Като обмисляше разположението, той бе напълно уверен в успеха и в отлично разположение на духа написа на Мелас на немски стихове, с които прославяше щика и сабята, проклинаше „гадното отстъпление“, наричаше Край герой.

С бележката до Мелас замина Аркадий Суворов.

Той бе висок и строен рус красавец, притежаваше забележителна физическа сила и още от младини се отличаваше с ум, благородство, откровеност и храброст и довеждаше до възторг най-отявлените смелчаци. Не бе получил обаче нито достатъчно образование, нито прилично възпитание и след като направи блестяща кариера, после съвсем обърка живота си. Той беше кумир на войниците и като командир на дивизия се удави на двадесет и пет годишна възраст, докато спасяваше един войник. Синът намери смъртта си през 1811 година във водите на същата оная река Римник, на брега на която баща му бе нанесъл страшно поражение на турците.

На петнадесет години Аркадий Суворов бе вече генерал-майор и служеше при баща си като генерал-адютант.

Съгласно плана, приет от фелдмаршала, силната групировка на Край (около двадесет и седем хиляди) трябваше сутринта отдясно да атакува левия фланг на французите западно от Нови и да привлече към себе си главните им сили. Малко по-късно руските корпуси на Дерфелден и Розенберг, и австрийските — на Мелас и Алкани да настъпят източно от Нови, като отрежат на Жубер пътя към юг и обкръжат армията му.

„В този забележителен план за операцията — пише съветският военен изследовател полковник А. Н. Боголюбов — има нови оперативни идеи, приложени от Суворов за първи път на практика. В действителност атакуването без необходимите маневри на непристъпните позиции, заети от тридесет и осем хилядната френска армия, макар и при двойно превъзходство на силите, нямаше смисъл. Поради това Суворов решава да създаде впечатление за главна атака на второстепенен участък на фронта. Тази задача изпълнява мощната групировка на Край… Главният удар се нанася не едновременно с второстепенния, а няколко часа по-късно след атаката на Край. Основните сили за нападение се ешелонират в дълбочина: на първа линия двадесет и три хиляди души, във втора — четиринадесет хиляди, при което войските от втора линия в изходното положение се разполагат на десет-петнадесет километра зад първата. И, най-сетне, изборът на операционното направление на главния удар срещу десния фланг на французите, т.е. на най-важния участък на фронта, показва изкуството на Суворов да оценява местността от оперативна гледна точка.“

Още не беше се зазорило на 4 август, когато се раздаде първият оръдеен изстрел. Край хвърли своите войски срещу лявото крило на французите. Отрядите на Белгард и От атакуваха от фронта, а малкият отряд на Секендорф се насочи покрай реката Леме в обход на неприятеля. Французите не бяха успели още да заемат позиция и влязоха в бой от движение. Предните части на тяхната кавалерия бяха отбити. Започна пушечна престрелка.

Жубер се понесе към предната верига на стрелците и веднага падна, поразен от куршум. Последните му думи бяха: „Marchez, marchez toujours!“^[1] Неговата смърт бе скрита от войниците до самото свършване на боя и главното командуване пое Моро.

Първите вериги на Край стигнаха полите на височината, престроиха се в колони и почнаха да се изкачват, като изтласкваха френската дивизия на Лемоан. Към осем сутринта боят пламна по целия западен участък на фронта. Моро изпрати за подкрепления. Пристигнаха бързо дивизията на Груши и бригадата на Коли и нападнаха австрийците във фланг. Край изпращаше един след друг офицери при Багратион с молба да се започне настъплението на лявото крило на съюзниците, но руският генерал не се решаваше да действува противно на диспозицията. Самият той също вече нервничеше, изпращаше до фелдмаршала адютанти и ординарци, но те не се връщаха. Най-сетне той лично препусна до Поцоло-Формигаро.

Един от изпратените го посрещна на пътя и му доложи, че командуващият спи, завил се с плащ. Багратион се разтревожи, като си мислеше: „Какво може да значи това? Боже мой, дали е жив?“ — и пришпори коня.

Пред колоните стояха генералите. Като се приближи до тях, Багратион видя Суворов, който лежеше, покрит със своя стар плащ от тънко синьо полусукно. Едва Багратион бе успял да размени дума с генералите, когато фелдмаршалът отхвърли плаща и скочи:

— Боже мой, заспал съм, дълбоко съм заспал! Време е!

През цялото време той бе лежал, беше се вслушвал в разговорите на генералите и пристигащите от бойното поле адютанти и бе обмислял предстоящите действия. Сега, след четири-пет часа бой, французите бяха принудени да въведат в сражението към запад от Нови своите главни сили — около двадесет и пет хиляди души. По този начин Край бе изпълнил своята задача. Като разпита набързо Багратион и разгледа още веднъж позицията, Суворов заповяда на него и на Милорадович да настъпят по посока на градчето Нови, разположено в самите поли на планината между две реки.

Авангардът на русите така смело се впусна напред, че французите не издържаха и се изтеглиха в Нови. Русите завиха вдясно от града и продължиха под ядра и картеч да се изкачват на височината. Френските стрелци оставаха почти невидими, докато колоните, непрекъснато задържани от канавки и огради, се оказаха открити за огъня. Авангардът понесе огромни загуби. Три противникови батареи, неуязвими за руските оръдия, непрекъснато биеха иззад гребена на височината. Освен това генерал Гардан излезе от Нови и атакува левия фланг на русите. Малобройните войски на Багратион почнаха, да отстъпват под прикритието на казаците и австрийските драгуни.

Тъкмо в това време се появи френската дивизия на Ватрен: републиканският генерал бе закъснял да се приближи към Нови и сега неговата челна колона излезе случайно във фланга на русите. Суворов веднага изпрати против неприятеля голяма част от войските на Милорадович и заповед до Дерфелден да настъпи бързо към Нови.

Сега Милорадович и Багратион поеха вляво от градчето, предната бригада на Ватрен отстъпи, но атаката не успя и този път. Гардан отново изведе своите войски от Нови и нападна десния фланг на Багратион, а току-що пристигналите на бойното поле две бригади на Ватрен атакуваха с щик лявото крило на Милорадович. Беше застрашена цялата лява част на фронта на съюзниците. Но сега се показаха колоните на Дерфелден — те тичаха в помощ на другарите си.

С биене на барабани и развети знамена руската линия, като на мирни маневри вървеше стройно напред. Французите отстъпиха на билото и там избухна яростен бой. Като град се сипеха вражеските куршуми и картечът. Неприятелят се биеше отчаяно. Втората атака на Дерфелден беше неуспешна: не стигаха сили да превземат поразяващите батареи. Внезапно гъста колона проби редките вериги на сборния батальон и Московския гренадирски полк.

Фелдмаршалът, който непрекъснато се намираше сред най-ожесточените схватки, се появи и сред тези, които отстъпваха. Спусна се бързо край веригата и почна високо да нарежда:

— При мен! Тука, братя! Стройте се!

На Дерфелден, който пристигна на същото място, сърдито каза:

— Боже мой! Имай под ръка запас!

По наклона отгоре вече тичаше батальон пехота от резерва.

— Братя! — обърна се към войниците Суворов. — Напред! Ние сме руси! Бий с щика! Удряй с приклада! Не се задържай — бързо напред! Ух, остави това! Опомни се! Напред!

Гренадирите се вмъкнаха в разположението на френската батарея. Едва бяха свършили с нея и отново се показа колона в сини мундири и триъгълни шапки. Полковник Харламов и генерал-майор Яков Тиртов в един глас извикаха:

— Деца, към нас! Обръщайте оръдията! Зареждай! Привозвай!

Гренадирите за миг обърнаха неприятелските оръдия, заредиха ги с картеч и дадоха залп по колоната. Тя се поколеба и се разтегли. Огромният старец Харламов, без шапка и с два пистолета увлече войниците след себе си:

— Деца, напред! Върви, върви на щик! Ура!

Французите избягаха, но билото на хълма отново не беше превзето. Беше вече след пладне, а съюзниците още не бяха преодолели неприятеля. Войниците губеха сили: от изнемога и жажда някои падаха, а леко ранените умираха, загубили сили.

Може би никога досега, през дългата си военна служба, Суворов не бе срещал толкова яростна съпротива. Пред очите му атаките бяха отбивани една след друга. Запъхтян, той казваше на успокояващите го генерали, че няма да понесе поражението. Правилно му възразяваха, че отбитата атака още не с поражение, но той и сам прекрасно разбираше това. Нещо повече, фелдмаршалът чувствуваше, че развръзката на боя е близка. По всичко личеше, че противникът е въвел в сражението всичките си сили, докато съюзниците разполагаха в резерв с деветхилядния корпус на Мелас и още по-далеч на север, пред Тортона, със силния корпус на Розенберг.

Суворов заповяда на Мелас да настъпи край реката Скривия към Серавале и да нападне френската армия в тил. Войските на Розенберг той оставяше непокътнати, което вече доказва до каква степен наистина командуващият бе далеч от съмнение в победата.

Макар и да си пробиваше път доста дълго, Мелас излезе във фланг на дивизията на Ватрен към три след пладне. Щом чуха силната пушечна и оръдейна стрелба отляво, едновременно с него настъпиха Край и Дерфелден. Две колони на Мелас се бяха вече добрали до Серавале, бяха отблъснали легионерите на Домбровски, после заеха в тила на неприятеля селището Арквато и се обърнаха надясно, за да се съединят с останалата част на отряда.

Дивизията на Ватрен едва се държеше. При първия натиск още Цизалпийският легион се спусна да бяга начело с офицерите. Началникът на дясното крило Сен Сир пристигна бързо на помощ с една полубригада и спря Мелас. Дивизията на Ватрен се съвзе и даже премина в настъпление, като завладя две оръдия и взе един австрийски генерал. Изглеждаше, че щастието напуска съюзниците, но над градчето Нови и по височините вече гърмеше „ура!“ След кръвопролитен ръкопашен бой Дерфелден бе успял да нахлуе в Нови.

Моро беше напълно объркан. Когато по-късно го питаха за Суворов, той отговаряше: „Какво може да се каже за генерал, който обладава свръхчовешка издръжливост, който ще загине сам и ще унищожи своята армия до последния войник, преди да отстъпи една крачка?“

Крайното упорство и ожесточение на двете страни направи сражението изключително кърваво. Съюзниците бяха загубили към осем хиляди души, французите — повече от десет хиляди, при което бяха загинали Жубер, дивизионният генерал Ватрен и бригадният генерал Гаро. Сред четири хиляди и шестстотинте пленници се оказаха генерал-аншефът Периньон, дивизионните генерали Груши и Коли и бригадният генерал Партоно.