Олег Михайлов
Суворов (47)

1

Няма съмнение, че през своето кратко, едва петгодишно царуване Павел I извърши безброй налудничави неща, без да се съобразява с каквито и да било повели на времето, а като вървеше против тях, като че ли подготвяше своята гибел. Някои историци направо изтъкват ненормалността на сина на Екатерина II като обяснение за всички негови постъпки. С още по-голямо основание се вижда у Павел единствено прусофилът, прекият наследник на Пьотр III. Макар и едното, и другото да са истина, това не е всичко. През дългите години на унижение неговото сърце бе осакатявано и се бе вкоравило, беше се насъбирала отмъстителност против екатерининските порядки. На мястото на опитността и пресметливостта, на цинизма и държавническата бдителност на Екатерина II дойде романтичното дилетантство; всичко, което бе свързано с имената на починалата императрица и нейните фаворити, подлежеше на забрава.

През първите дни на новото царуване се изля дъжд, даже порой от милости. Фелдмаршали бяха произведени граф. Н. Салтиков, княз Н. Репнин, граф. И. Чернишов, скоро след това — Каменски, Елмпт, Мусин-Пушкин, Прозоровски, И. Салтиков, Гудович. Още повече се издигна хитрият Безбородко, станал вицеканцлер и получил княжеско достойнство с титлата светлост и закръглил броя на своите крепостни на четиридесет хиляди души.

Имаше и други новини. Павел прекрати войната с Персия и отзова войската на В. Зубов, спря военните приготовления за поход против французите, отмени събирането на новия рекрутски набор, въведе жестока дисциплина в армията, гвардията и даже при двора: велможите бяха задължени да бъдат в седем часа сутринта в приемната на господаря. Той освободи политическите затворници: Новиков, Радишчев, Трубецки, Костюшко и определи два дена в седмицата, когато всеки поданик можеше да се яви при него с устна или писмена молба.

Но към какво водеха най-добрите намерения на монарха? Както си спомня А. Т. Болотов, „възползувани от свободата и позволението всеки да се обръща към своя цар, даже лакеите бяха намислили да се оплачат от своите господари и събрани по няколко души в тълпа бяха съчинили прошение и като дойдоха при развода, подадоха оплакването си на царя, който се намираше там. Очернили с него по всякакъв възможен начин своите господари и приписали им хиляди злини, те молеха той да ги освободи от тиранията на техните помешчици, като направо казваха, че не желаят да останат при тях, а предпочитат да служат на него. Господарят веднага разбра какви страшни, опасни бедствени последици могат да се получат, ако задоволи тяхната молба… И като огледа обкръжилите го, извика при себе си едного от полицаите и заповяда да вземе тези хора, да ги заведе на пазара и публично да ги накаже по безмилостен начин с камшик толкова, колкото пожелаят техните помешчици… С това той изведнъж изгаси искрата, която можеше да предизвика страшен пожар, и изгони у всички слуги и роби желанието да се оплакват от своите господари.“ Русия и при Павел I си оставаше същата дворянско-крепостническа държава, която лишаваше робите даже от възможността да се оплачат.

Като стовари своите реформи върху армията, Павел I безусловно искаше да пресече злоупотребите, особено многобройни през последните пет години от царуването на неговата майка. Той забрани да използуват долните чинове за работа по домовете, дачите, селата, сля своите гатчински войски с привилегированите гвардейски полкове, уволни от служба офицерите, които не бяха в полковете в момента на встъпването му на престола, и т.н. Обаче крайностите в мерките и непримиримата ненавист към доскорошното минало изопачаваха до неузнаваемост даже добрите начинания. Какво да се каже тогава за гибелните наредби.

Такъв беше безусловният стремеж на Павел да преустрои войската по пруски образец. Простата и удобна обмундировка, въведена по почин на Потьомкин, бе заменена с пруска. Войниците бяха облечени в тъмнозелени мундири от дебело сукно с отворена яка, ревери и маншети в керемиден цвят и дълга дреха без ръкави. Главите отпред бяха остригани низко и посипани с миризлива мазнина. На слепоочията висяха огромни букли, а към тила бе прикачена плитка, дълга цял аршин и посипана с брашно. Всеки получи шапка с широк сребърен галон, голям възел и черна панделка. Но тази шапка имаше такава чудновата форма, че едва прикриваше главата и падаше при маршировка. Черната фланелена връзка, два пръста широка, стягаше непоносимо шията. Краката бяха обути в остроноси тесни обувки и бяха стегнати до коленете с черни сукнени гетри с червени копчета по продължението на крака. Цялото снаряжение беше тежко и обременително.

Още като престолонаследник Павел бе издал за своите „забавни“ гатчински войски устава на Фридрих II от 1760 година с някои изключения и добавки, насочени против екатерининските наредби. Още в началото на 1797 година този устав стана задължителен за цялата руска армия. При двореца бе открит „тактически клас“, където военните съветници на новия цар — Канибах, Щайнвер, Линденер — на неправилен руски език обучаваха генералите и офицерите на новия строй и показваха хватки с парадното оръжие еспантон, подобно на късо копие, което Павел бе въвел за офицерите. На унтерофицерите вместо пушки бяха дадени алебарди, дълги четири аршина, което означаваше, че броят на стрелците в полка се намаляваше с цяла стотица.

Съвсем за незначителни неща генерали и офицери биваха изгонвани от служба, затваряни в крепост, заточавани в Сибир. Като отиваха на развода, те вземаха със себе си по няколко стотин рубли в случай, че ги изпратят на заточение. Един от заслужилите воини, подполковник Фьодор Лен, завеждаше офицерите от свитата. Той бе участник в Суворовите походи и при Измаил „разузнаваше крепостта, като проучваше, според думите на пълководеца, отлично всички места, попадаше под картечни изстрели, безстрашно избираше удобни места за разполагане на батареите и при откриването им на десния фланг под канонада успя да се справи с отличен успех и съобразителност“, за което бе получил бойния „Георгиевски кръст“. Любимецът на Павел, Аракчеев, се нахвърли на него с позорни ругатни за дребен пропуск. Лен мълчаливо изслуша оскърбленията, свърши си работата докрай, но като се върна дома, написа на Аракчеев кратко писмо и се застреля.

Истинско тегло сполетя войниците. И в предишното царуване отношението към тях не беше меко. При Павел то доби характер на истинска жестокост. Генерал Аракчеев, който лично обучаваше гвардейския Преображенски полк, поправяше стойката с удари, скубеше мустаците на гренадирите, биеше еднакво простите войници и юнкерите с въведената отново пръчка.

Страхът стана главен двигател на службата, особено в столицата. Многогодишните бойни заслуги се оказваха нищо пред каквато и да било неспазена формалност. Поради това всичко външно доби първостепенна важност, а самият дух и същността на работите загубиха значение. Павел унизи фелдмаршалите, като произведе в това високо звание десетки посредствени лица. Той намали значението на генералския чин, като го даде на неколцина младежи. Всеки полк получи свой шеф, на чието име сега се наричаше в замяна на предишните названия, които произхождаха от руските градове. Това също уронваше властта и авторитета на полковите командири.

Сблъскването, безкомпромисно и решително, между павловския възглед за армията като послушен механизъм и славната суворовска система беше неизбежно.