Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Суворов, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
johnjohn (2021)

Издание:

Автор: Олег Михайлов

Заглавие: Суворов

Преводач: Есто Везенков; Георги Борисов (стихове)

Година на превод: 1979

Език, от който е преведено: руски

Издание: първо

Издател: Издателство на Отечествения фронт

Град на издателя: София

Година на издаване: 1979

Тип: биография

Националност: руска

Печатница: „Тодор Димитров“ — Лозенец

Излязла от печат: 31.III.1979 г.

Редактор: Дочка Димитрова

Художествен редактор: Петър Добрев

Технически редактор: Васил Ставрев

Художник: Веселин Цаков

Коректор: Ана Байкушева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13246

История

  1. — Добавяне

Тринадесета глава
Науката да се побеждава

Юнаци! Неприятелят трепери от вас…

Суворов

„Науката да се побеждава“

1

Прага и Варшава изчезнаха в мъгливата далечина и се проточи бял еднообразен път. При зимни условия той още не беше установен. Суворов страдаше в покрития екипаж от непрекъснатите тласъци по издатините и дупките. Напред препускаше като куриер един от неговите адютанти, който се грижеше за нощувката и конете.

Тишченко бе приготвил и почистил топлата селска къща, но не се бе сетил да огледа пространството зад печката, където спеше глуха старица. Като чу звънтенето, той изскочи на пруста, пое фелдмаршала от каретата и го въведе в стаята.

— Ти си вече тук? — каза Суворов. — Всичко ли е готово?

— Сега ще донеса чай.

Фелдмаршалът бе изпратил адютанта напред, за да помоли княз Пьотр Иванович Багратион да не урежда тържествена среща. След това по навик се съблече до голо, обля се със студена вода и почна да скача из стаята, като си припяваше на турски разни изречения от Корана.

В това време бабичката се събуди, погледна иззад печката и като взе фелдмаршала за дявол, почна да крещи колкото може:

— Бийте! С нас е небесната сила!

От този неочакван вопъл се изплаши и Суворов. Притичаха адютантът Столипин и камердинерът Прохор и изведоха полумъртвата от ужас бабичка.

В невзрачна каруца, покрита с рогозка и с готвача на капрата, фелдмаршалът се носеше към Петербург, като избягваше с този маскарад приготвените му от местните военоначалници почести. Той с нетърпение очакваше срещата с любимата Наташа, която малко преди това се бе омъжила. Суворочка бе станала жена на тридесет и две годишния генерал-поручик Николай Зубов, брат на Екатерининия фаворит.

Зубов не беше сред претендентите. Още през 1793 година сред възможните кандидати на Наташа фигурираха младият полковник граф Елмпт, син на генерал-аншефа, боен другар на Суворов, и княз Трубецкой, единствен наследник на запасен генерал-поручик и собственик на седем хиляди души. Него именно Суворов скоро бе отстранил, тъй като бе чул, че „княз А. Трубецкой пие, баща му пие и има дългове, родата е опърничава, но най-вече родната му майка е леля на Наташа по братовчедка“. Оставаше Елмпт, към когото Суворов бе все повече благосклонен: „Той е спокоен, не е разточителен и не е драка; твърде срамежлив поради строго възпитание, но умен и достоен; само външно понякога се държи по немски самодоволно.“

Елмпт обаче беше отстранен поради внезапната намеса на двора, уж защото имал протестантско вероизповедание. Суворов получи писмо от Платон Зубов, в което се казваше, че на императрицата може да изглежда неприлично, ако дъщерята на прочутия руски пълководец, известен с голямата си привързаност към вярата и отечеството, бъде омъжена за иноверец. Истинската причина се криеше в друго: заедно със славата на Суворов растеше и значението на неговата дъщеря, която вече силно желаеха Зубови. Самата императрица се бе заела със сватосването. Тържественият годеж на Николай Зубов и Наталия Суворова бе извършен на 8 февруари 1795 година в Таврическия дворец, а на 29 април младите бяха венчани.

Николай Зубов беше управител на конюшните при двора на нейно величество и бе по-простичък от своите братя, носеше службата си добросъвестно и усърдно, дълго време бе прекарал в армията и бе проявил храброст във втората руско-турска война. Впрочем съвременниците се отзоваваха за него като за твърде посредствена личност: недостатъчно образован, груб, „бик, който може да бъде храбър в пияно състояние, а не другояче“, мрачен по характер и освен всичко това пияница. Със своето атлетическо телосложение той беше пълна противоположност на крехката Наташа.

Суворов твърде скоро се разочарова от своя зет и поведе с него истинска война. Неговата неприязън към Николай Зубов обаче не разколеба любовта и уважението към дъщеря му. Именно на нея той възложи грижата за Аркадий, когото най-сетне призна за роден син, а след това на нея и на зетя повери възпитанието му. Наталия Зубова преживя доста своя мъж, който стана активен участник в заговора през 1801 година и нанесе първия удар на Павел I — с тежка златна табакера по слепоочието. Николай Зубов почина през 1806 година, като остави вдовицата със шест деца. След неговата смърт Наталия Зубова живя в първопрестолния град, всецяло отдадена на възпитанието на децата си и обкръжена с ореол на уважение като дъщеря на безсмъртния Суворов.

Веднъж бе излязла с карета и изпрати лакея си да купи плат. В стремежа си да запази интереса на своята господарка, той започна да се пазари толкова усърдно, че търговецът загуби търпение и заяви, че предпочита да има работа с нея. Щом узна от него, че тя е дъщерята на Суворов, отиде при екипажа и почна да моли графиня Зубова да приеме плата като подарък. Въпреки всички молби на Наталия Александровна, той решително отказа да вземе пари.

През паметната 1812 година Наталия Зубова напускаше превзетата от французите Москва, но я спряха неприятелски патрули. Достатъчно бе да отговори, че е дъщеря на Суворов. Французите не само я пуснаха да мине незабавно, но и отдадоха — на една жена — военни почести.

Тя почина в Москва на 30 март 1844 година.