Олег Михайлов
Суворов (69)

5

Както бе определено по диспозицията, Ауфенберг тръгна на 18 септември, отблъсна неприятелските постове от планината Брегел и се спусна в долината Клентал. Сутринта австрийците бяха атакувани от бригадата на Молитор, бяха изтласкани, а след това французите предложиха на Ауфенберг да сложи оръжие. Тъй като не се надяваше на бърза руска помощ, австрийският генерал тъкмо бе почнал преговорите, но щом узна за приближаването на авангарда на Багратион, ги прекъсна и започна лъжливо отстъпление. Молитор необмислено се спусна след него, тъй като сметна, че победата е вече спечелена. Появилият се внезапно на левия му фланг отряд на Багратион атакува с щик. Французите отстъпиха, русите ги преследваха.

Молитор се изтегли към източния край на езерото Клентал и подсили своята бригада с идващите от Гларис подкрепления. Позицията му беше почти непристъпна: от едната страна непроходими планини, от другата езеро и тресавище, а по средата тесен път, по който можеха да минат един до друг само двама души. Пред изхода от теснината французите се бяха разположили зад каменната ограда на една лютеранска църква.

Челният австрийски батальон бе посрещнат със залп. Няколко атаки се задъхаха: огънят на французите беше твърде силен. Багратион даде почивка на измъчените войски. При най-малък шум французите стреляха. Русите бяха гладни, много гладни: повечето от тях не бяха слагали в устата си даже сухар. Всеки смяташе за небесно благодеяние и за божия милост няколкото получени картофа.

Княз Багратион, който страдаше от рана в лявото бедро, седеше облегнат на скалата и докато изчакваше нещо, говореше на разположилите се до него войници:

— Почакайте, почакайте само малко! Ще кажа: „Напред!“ — и ще ударим всички заедно. Прошка няма!

— Тъй вярно, ваше сиятелство! Да беше по-бързо! — отговаряха измръзналите войници.

В тъмното се чу глас:

— Къде е княз Пьотр? Къде е Пьотр?

Показа се Суворов, измокрен, разтреперан под тъничкия си плащ. Багратион го посрещна и като го водеше почти насила към скалата, прошепна:

— За бога, говорете по-тихо, ваша светлост!

Изведнъж рояк френски куршуми и картеч се понесоха над езерото. Суворов се сърдеше:

— Княз Пьотр! Аз искам, непременно искам утре да нощувам в Гларис!

— Ние ще бъдем там! — успокояваше Багратион фелдмаршала. — Преди малко изпратих Ломоносов с батальон гренадири и сигурен водач вляво по склона, а на самото било подполковник Егор Цукато. Залагам главата си, ваша светлост, вие ще нощувате в Гларис.

— Благодаря, княз Пьотр! Благодаря! Добре! Бога ми добре! — отривисто говореше Суворов, когото заведоха на почивка в овчарска колиба.

Обезпокоен от изстрелите, Молитор изпрати преди разсъмване отряд да заеме позиция в планината, но бе закъснял: височината бе заета вече от русите. В тягостен мрак французите откриха силен пушечен огън. В отговор батальонът, който бе заел стръмнината, се хвърли към изстрелите с вик „ура!“. Мнозина паднаха в пропастта и се убиха, но още повече пострада неприятелят от тази бясна атака. Войските на Дерфелден, които стояха долу, също започнаха настъпление, а Ломоносов тръгна да обходи църквата. Тъй като се боеше от обкръжаване, Молитор бързо отстъпи по тесния път. На шест версти по-нататък, при селцето Нецстал, той отново се закрепи. След упорит бой Багратион го изтласка и оттам и в движение превзе селото Нефелс на брега на река Линта. Но по това време деморализираната бригада на Молитор бе подкрепена от генерал Газан. Французите получиха превъзходство и отново превзеха Нефелс. Авангардът на Багратион, крайно изтощен от непрекъснатите боеве и тежкия поход, отново ги прогони от Нефелс. Пет или шест пъти селището минаваше от ръце в ръце и остана у русите, когато Суворов изпрати на Багратион заповед да отстъпи към Нецстал. Пътят за Гларис бе отворен.

В най-трудно положение се намираше корпусът на Розенберг, който прикриваше изтеглянето на главните сили в Мутенската долина. В строя бяха четири хиляди войници, без да се смятат спешените казаци. Полковете на ариергарда все още се точеха през Росщок, като охраняваха денковете с багажа.

Масена разполагаше с десет хиляди души и бе решил незабавно да разузнае положението на руската армия.

Отрядът на Розенберг стоеше в две линии пред селището Мутентал, изнесъл напред към триста доброволци и рота егери под командуването на майор Иван Сабанеев. Привечер на 18 септември бяха доставени денковете с патрони и малък запас сухари. Сабанеев съобщи на доброволците, че да се бие врагът до смърт е заповед именно на Суворов и че такава е неговата безотказна воля. На здрачаване на предните позиции пристигна Максим Василиевич Ребиндер и като събра всички, каза:

— Деца! Помнете, че сте руси. Не бива да изпускаме случая! Врагът трябва да се бие, и да се бие храбро, дружно, енергично. Да се стреля точно, да се действува с щик. Помнете, деца, на страха очите са големи! Страхливецът трябва да се изгони като крастава овца от стадото: страхливецът в сражението е нещо пагубно, заразно като чума. Чувате ли, деца? Това ви казвам аз — старецът, който петдесет години служи на отечеството.

— Ваше превъзходителство, батюшка Максим Василиевич! — отговори му едър старик с дълги гъсти мустаци. — Пазил ни бог да сме страхливи. Всички до един ще паднем, но няма да се оставим на врага. Вярвайте в това: ние не сме новобранци, всички сме руси, видели и патили. — И като се обърна към останалите, запита: — Така ли е, братя?

— Чудесно ще се оправим с врага — отговориха войниците.

Цяла нощ доброволците не спаха. Огньове не палиха, разрешено бе само да пушат лула. Почна да разсъмва, имаше гъста мъгла. Сабанеев изпрати напред наблюдатели — офицер с петдесет доброволци. След четвърт час русите срещнаха силен неприятелски патрул, но след сблъскването французите избягаха. Разсъмна. Времето минаваше, войниците огладняха и решиха да хапнат сухари. Старите забраниха:

— Не, братчета, не правите добре! Като хапнеш, ставаш по-тежък, а ако някому се случи да получи подарък в корема, няма да се излекува скоро. Да се пости малко е по-добре за душата, а за сухарната торба по-полезно…

Към два след пладне при французите започна раздвижване. Стрелците бързо се приближаваха към русите, след тях настъпваха гъсти колони. Четирите взвода доброволци веднага заеха местата си. Френските стрелци бяха три пъти повече от руските. Доброволците изчакаха и чак когато допуснаха врага на сто и петдесет крачки, откриха огън: нито един куршум не отиде напразно. Неприятелската верига видимо оредя, позапря се, но я настигна втората линия. Бодро се спуснаха французите; техните куршуми летяха сега към предните руски позиции като пчели на мед.

Като забеляза, че стрелците на врага са доста откъснати от своите колони, майор Сабанеев заповяда барабаните да бият, а доброволците се хвърлиха на щик и ги отблъснаха. Отбоят на барабаните показа, че трябва да отстъпят. Доброволците започнаха с неудоволствие да се изтеглят, но повторението на сигнала ги накара да побързат.

Френските колони настъпиха бързо, изкараха оръдията и скоро почнаха да гощават русите с картеч. Доброволците и егерите на Сабанеев отстъпваха със стрелба към първата линия, а след това пред нея поеха вляво и вдясно. Неприятелските колони се вмъкнаха напред, но ги заляха с куршуми и картеч. Русите се хвърлиха на щик и изтласкаха французите, но те бяха твърде много. С последни сили войниците на Ребиндер отбиха неприятеля. Внезапно иззад голямата каменна постройка се показа силна до три хиляди души неприятелска колона. Двата руски полка се поколебаха и почнаха да отстъпват. Сабанеев и доброволците бяха също така принудени да се изтеглят. Като си очистиха пътя с щикове, доброволците се строиха в триъгълна колона и започнаха честа стрелба.

Сам старият Ребиндер събра колона войници и извика:

— Деца! Отнеха ни оръдие! Напред!

Русите се хвърлиха на щик, превзеха оръдието и овладяха голяма гаубица, която сипеше върху тях картеч. В същото време се появи Милорадович с три полка от втора линия и окончателно отблъсна неприятеля. Преследването продължи повече от пет версти по пътя за Швиц. В случая показаха чудеса от храброст донци на Денисов: те се врязаха във вражеските тълпи с такава ярост, че французите избягаха. Почна да свечерява и Милорадович заповяда да прекратят преследването.

Неприятелят бе претърпял значителни загуби в убити и ранени: пленниците бяха малко. Щетите на русите също бяха значителни. Сред тежко ранените бе и храбрият командир на доброволците Иван Василиевич Сабанеев.

Розенберг мислеше, че е победил страшния неприятел. В действителност французите бяха предприели само засилено разузнаване. Привечер пристигнаха в Мутентал всички денкове, а след тях и последните полкове. Сега Розенберг разполагаше с приблизително седем хиляди души. Нощта и сутринта минаха спокойно: русите бяха убедени, че повторно нападение няма да има. При това Масена готвеше решаващия удар. Три огромни френски колони с артилерия се появиха от двете страни на река Мутен и започнаха настъпление, като обхващаха руските флангове по склоновете на планината. Веригата на доброволците допусна врага по-близо и го посрещна с бързи изстрели. Полковникът от Апшеронския полк Михаил Жуков, който бе заместил Сабанеев, заповяда отстъпление. Увлечени от преследването, френските стрелци се бяха отдалечили доста от своите колони и доброволците горяха от желание да атакуват с щик.

Но Жуков кимаше с побелялата си глава и им казваше:

— Още не е време, деца! Да почакаме мъничко!

Скоро се появи Милорадович и даде заповед за атака. Доброволците се хвърлиха напред и отблъснаха вражеските стрелци. Натискът на французите ставаше все по-дързък, те изблъскваха предните руски части. Доброволците се обърнаха назад и като не видяха свои, почнаха неохотно да се отдръпват. Зад фронта препускаше на кон адютантът на Милорадович и викаше:

— Отдръпвай се! Привличай ги, притискай към планината!

Сержант Яков Старков и старият войник Иван Махотин стреляха при изтеглянето и си говореха: „Къде се дянаха нашите?“ Доброволците стигнаха вече до самата планина, а френските егери почнаха да ги обхождат по самата стръмнина.

— Що за чудесия! — каза Старков. — Неприятелят скача по скалите като дива коза.

Той се прицели, стреля и един от „скачачите“ падна почти в краката му. Обувките на убития имаха втори подметки със железни шипове, вързани с ремък за крака, но Старков нямаше време да свали тази премъдра вещ. Назад по хълма растеше обширно лозе, в което доброволците бяха навлезли. Тук Милорадович им заповяда да заемат лявата страна, а мушкетарите — дясната. Маневрата бе изпълнена добре и вражеските колони неочаквано се оказаха пред главните сили на Розенберг, заели незабелязано цялата ширина на долината.

Последва контраатака и обърканите французи за миг не предприеха нищо, а след това отговориха с пушечен и артилерийски огън. Но вече се приближаваха стремително батальоните и се разгоря юнашки руски ръкопашен бой! Неприятелят не издържа и побягна. Русите продължиха яростно да настъпват и бяха стигнали до такава степен на възбуда, че някои батальони от втора линия изпревариха първата, за да се доберат до врага. Войската на Масена бе обхваната от паника. В суматохата се обърна и прегради пътя на отстъпващата артилерия сандък със заряди и пет оръдия паднаха веднага в ръцете на русите.

Унтерофицерът Иван Махотин, едър и мъжествен воин, отблъскваше с дванадесет свои другари „шапкарите“ — гренадири. Малко по-далеч забеляза противников офицер с блестящи еполети:

— Братя! Виждате ли там златния юначага на хубавия кон? Към него! Вие се оправяйте с шапкарите, а аз с него!

„Ние наистина се добрахме до юнака — разказваше по-късно самият Махотин, — около него яки момчета се биеха с нашите до смърт. Аз се промъкнах със своите, когато той обърна коня си и излезе от навалицата. Искаше ми се да го хвана жив. Налетях върху него отзад и с всички сили ударих коня му с щика. Животното се хвърли настрани и се изправи на задни крака. За миг аз го гостих още веднъж и още. То рухна на земята заедно с ездача. Другарите ми усърдно се оправяха с французите и ме пазеха. Като хванах юначагата за яката, аз откъснах от рамото му еполета и го хвърлих, и отново върху него, а той с ефеса на сабята ме цапна доста силно по гърдите. Като видях, че с добро не се предава, и усетих, че много ме заболя, цапнах го с цяла дясна ръка, но така, че той падна на гръб. Измъкнах сабята от ръцете му, хвърлих я и почнах честно, по руски да го вдигам за яката, но получих удар в лявото рамо. Огледах се за миг и видях, че този подарък със сабя ми дава френски офицер на кон, готов още веднъж да ме награди. Аз блъснах първия така, че падна, и се обърнах към новия, отскочих крачка и го намерих с щика. Той като сноп падна на земята. Докато се оправя с тоя безумец, първият мой познат отлетя с чужд кон и беше вече на половин изстрел. Жалко, но нямаше какво да се прави. Пуснах му куршум на изпроводяк, вдигнах еполета, пъхнах го в сухарната торба и започнах отново да работя.“

По-късно Махотин се яви с еполета пред Суворов в Гларис. Плененият в Мутенското сражение генерал Лекурб удостовери, че този еполет е бил на рамото на Масена. За изключителна храброст Махотин бе произведен подпоручик и преведен в егерски полк.

Като изоставиха Мутенското дефиле, французите се опитаха да задържат моста при река Муота, но отново бяха отблъснати и изоставиха две оръдия, които русите незабавно обърнаха против тях. Само донци с бързите си коне можаха да преследват французите. Цели тълпи се предаваха в плен. Поражението беше толкова съкрушително, че Масена се спря чак зад Швиц. Загубите на неговата армия се изчисляваха на четири хиляди. Изгладнелите руси намериха в раниците на убитите французи достатъчно хляб и полубели сухари, сирене, водка и вино в малки плоски шишенца. Недалеч от Швиц казаците намериха изоставени в гората хранителни запаси. Нощта мина спокойно: неприятелят стоеше мирно отвъд Швиц, а русите за първи път след много дни се разговяха с топло ядене, като свариха чорба в манерките за вода.

По-късно Масена казваше, че би дал всички свои победи само за швейцарския поход на Суворов.