Олег Михайлов
Суворов (37)

1

„Самият слух за вашето пристигане на границата направи и моята работа по-лека, и голямо впечатление на Портата — съобщи руският представител в Константинопол на Суворов, — самото ваше име отбива достатъчно всички внушения, които зломислещите правят от преклонение към Портата и от враждебност към вас.“ Победоносният генерал знаеше и сам какво силно впечатление трябваше да направи на турците неговото появяване в руския юг. Но това, което той видя още в Херсон, можеше да доведе до отчаяние най-опитния командир. Боеспособните и прекрасно обучени някога войски се намираха в ужасно положение.

В слънчев декемврийски ден той навлезе в разрасналия се през тези години Херсон и на пазарния площад видя картина в най-голяма степен странна. Юначни гренадири, мушкетари и егери търгуваха със сушена финландка и моруна, с прясна есетра, севрюга и бяла риба. Кой в униформен кафтан, кой в селска аба, препасан с портупей, кой в ботуши, а най-често — в цървули, те добродушно се ругаеха помежду си, като си отнемаха един от друг купувачите — еснафи, чиновници, жени на търговци.

Суворов излетя от покритата каруца.

— От кой полк? — извика той.

— Ами че Ряжския, ваше благородие! — невъзмутимо отговори крайният от войниците.

— Кой е командирът?

— Негово високоблагородие полковник Марков!

Суворов изтича в средата на площада:

— Строй се в каре!

Като се препъваха, войниците почнаха да изпълняват командата. Притичаха, подхвърлили своята стока, ряжсци от бакалските и другите пазарни сергии.

— Аз лично ще ви обучавам и то по своему! По суворовски! — генерал-аншефът се взираше в лицата на войниците високо вдигнал вежди. — Ще ви обучавам всеки ден, освен неделя и на празник. Чинопочитание, упражнение! Без това няма живот — няма нито взвод, нито армия, а вредоносна тълпа! Ученето е светлина, а неученето мрак. Работата се бои от майстора си! И когато селянинът е ленив — жито не се ражда. За учения при нас дават трима неучени. Малко са ни трима! Сложи пет, десет! Всички ще бием, ще победим, ще вземем в плен!

Задъхан, пред Суворов се изправи в пълна полковническа униформа дребничкият и кръгъл Марков.

Генерал-аншефът веднага го изпрати в ареста, като заповяда да му вземат шпагата:

— За какво й е на жената меч — кого ще сече с него!

Той заповяда да раздадат на войниците неговия военен наръчник. Всеки трябваше да знае изцяло написаното в него, да го помни и изпълнява. Суворов изискваше от ряжсци, тъй като временно застъпи като техен полкови командир, усърдие в службата, бодрост, спретнатост, караше ги да строят според правилата на военната наука землени укрепления, настаняваше в тях последователно всяка рота, учеше ги да се бранят, събираше целия полк и ги обучаваше да атакуват укрепленията. За кратко време той направи ряжсци в най-голяма степен съвършени.

Под командуването на Суворов обаче се намираха седемдесет и седем хиляди души. Навсякъде цареше безпорядък и нямаше никаква физическа възможност да се отделя на всеки полк толкова внимание, колкото той бе посветил само на Ряжския. Ширеше се дезертьорство; в разквартируваните в Крим казашки полкове имаше вълнения; в руското Причерноморие се очакваше появата на френски революционни агенти; незабавна намеса изискваше ужасяващото санитарно състояние на армията.

Болницата в самия Херсон се помещаваше в непригодна влажна сграда. Болните бяха наблъскани в малки стаички; също там държеха петстотин инвалиди, неуволнени от служба, въпреки указа на Военната колегия. В Елисаветградската болница Суворов завари същата картина: смъртността беше огромна поради „крайно тънките стени, влагата, пронизващия вятър и теснотата“. Както и във Финландия, за болните навсякъде се грижеха лошо, умрелите дълго време се сочеха като живи, а изпратените в болницата войници продължаваха да се числят в полковете. Суворов привежда кратък разговор с един от своите ординарци:

— Зибин, защо бягате в ротата? Нима при мен ви е лошо, кажете честно?

— Там изкарвам по хиляда рубли годишно.

— Откъде?

— От мъртвите войници. Случвало се е и по две хиляди.

Като се зае енергично с оздравяването на войнишкия бит, генерал-аншефът бе принуден да се съобразява и с Петербург. Крутите мерки, взети от него във Финландия, не бяха посрещнати с одобрение от членовете на Военната колегия. Суворов заповяда да отделят болните от здравите и ги групира в четири категории; заповяда да изсушат влажните казарми, а през лятото да преместят войниците от палатките в колиби и навеси; един полк от нездравата местност близо до Карасубазар прехвърли в Евпатория; изиска лечебни средства; забрани употребата на риба от застояли води; даде указания да се подготвят в полковете ротни фелдшери и техни помощници. Неговите заповеди, написани на прост, разбираем за войника език, съдържат главните изисквания за предпазване на войските от болести:

„Здраве

Истинското му опазване се състои в съблюдаването на естествените правила. За пиене — квас, за него двойни съдове, за да не е съвсем пресен или престоял; ако пък е вода, да бъде чиста или с нещо подправена. Храната: котлите калайдисани, припасите да не са развалени, хлябът изпечен, готвеното сварено, не преварено, не престояло, не подгрявано, горещо; и който не е дошъл навреме за кашата — да бъде лишен този път. Въздухът — при топло време да се почива под сянка, без мързелуване; нощем да се укриват в палатките, при студ в тях да няма течение. Ротните фелдшери да осигуряват достатъчен запас от билки в артелите. За лазаретите са описани по-подробно в бележките на опитния щабен лекар Белополски.“

Многобройните недоброжелатели в Петербург повтаряха думите на граф Безбородко, че Суворов щял да измори и разгони всички, както във Финландия, а предписанията на Екатерина II специално ограничаваха действията на новия главнокомандуващ на войските в руския юг относно използуването на войниците за строителни работи. По такъв начин цялата трудововъзпитателна система на Суворов не само не бе разбирана, но и отхвърляна като неприемлива. При това се оказа извънредно трудно изкореняването на злото: в полковете продължаваха да се ширят разхищения, на войниците се даваха развалени провизии, хлябът в карасубазарския склад се оказа мухлясал, а с настъпването на летните горещини епидемиите се засилиха. Генерал-аншефът, по собственото си признание, отпускаше ръце.

Въпреки всички и всичко обаче той започва да прилага обширен план за инженерни работи, в който се предвижда ремонт на остарелите укрепления и изграждане на нови крепости. Под негово ръководство полковник Князев и подполковник дьо Волан създават проектите за Фанагорийската крепост, три проекта за укрепление на Кинбурнския нос, на самия Кинбурн, на форта Гаджидер на Днепровския лиман, при Аджибей (Одеса) и Севастополската крепост. Полковите и ротните командири получават специалната инструкция „Работите“:

„Срочните работи да се дават от инженерите умерено, утринна и вечерна; съединяването на двете в едно не се позволява никому… Най-строго се забранява през време на най-малката жега да се използува някой за каквато и да било работа под неоправдан предлог, може само когато се случи прохладен ден; а за да върви успешно работата, ако е необходимо да се започва преди разсъмване и определената за вечерта част да се завърши, па макар и през нощта… Когато това е направено, за закуска и вечеря веднага да се дава гореща каша, както и след развода… долните чинове да спазват крайна хигиена и спретнатост, в чисто бельо, дрехи и обувки; лицето, ръцете и устата да се мият, да ходят на баня и особено да се къпят.“

Генерал-аншефът обикаля поверения му обширен край, следи за хода на строителните работи, проверява санитарното състояние на войските, урежда учения и упражнения.