Олег Михайлов
Суворов (55)

2

Равнината на Северна Италия е обградена от север и запад от стръмните склонове на Алпите, а от юг — от склоновете на Апенинските планини. През долината тече пълноводната По, в която се вливат реките, образували сякаш една след друга удобни отбранителни линии: Адидже, Минчио, Олио, Ада, Тичино, Сезиа. Северна Италия заема стратегически важно, ключово положение между Франция, Швейцария, Австрия и целия Апенински полуостров. Не напразно тя е била през всички епохи арена за множество забележителни военни походи.

Суворов, който беше бил турците сред степта, полските конфедерати сред блата и гори съумя и тук, при новите условия да приложи своите прости и здрави военни разбирания. Благодарение на желязната си воля и настойчивост при достигането на целта, на своята неограничена нравствена власт над войските, той, разбира се, можеше да разчита на успех.

През време на похода руските войници разсъждаваха върху богатството на италианската земя и бедността на нейните жители. Оросяваната с безбройни канали, гъсто населена плодородна земя изглеждаше истински рай. Но населението, което носеше груби куртки, къси панталони, червени чорапи и дървени обувки с набити в подметките пирони, се прехранваше с юфка от царевично брашно, рядко подправена с капки обикновено маслинено масло. Месото и рибата бяха недостъпни за тях. Малка чаша червено домашно вино от остатъчно грозде, смесено с вода, довършваше техния обед. На истинско вино имаше право само старшият на дома. Всичко на пазара беше скъпо, особено лакомството — жаби, докарани живи в кърпи и купувани само от велможите.

— Даже зеленозлатистите бръмбари, наричани у нас майски — разказваше един офицер — са тяхна любима храна, както за нас горската или градинската ягода.

Войниците ядяха питки от царевично брашно с малък добавък пшеница и мечтаеха за ръжен хляб, зелева чорба и квас.

Пътищата бяха отлични, с канавки отстрани, напълнени със застояла вода. Руските войски вървяха бързо. Появяваше се Суворов на своето казашко конче, препускаше край строя, заповядваше: „Запей!“

Надолу по рекичката, надолу по Казанка

сив паток плува…

С припеви, с бързи войнишки подсвирвания се носеше над италианските поля юнашката руска песен, като изумяваше най-музикалния народ на света. А когато пред строя изскачаше лъжичар и започваше да бие дървените лъжици и да върви с приклякане, на това не можеше да издържи и самият фелдмаршал — скачаше от коня и започваше да обикаля лъжичаря с кърпичка. Вместо дама.

Той се шегуваше с войниците и пресмяташе наум съотношението на силите. Като реши да се възползува от численото превъзходство на съюзната армия, фелдмаршалът възнамеряваше да изтласка французите в планините отвъд Генуа. След това смяташе да овладее Милано и Торино, да обърне войските против армията на Макдоналд и да я разбие. После Суворов искаше да нахлуе във Франция, докато в същото време ерцхерцог Карл и руският генерал Корсаков трябваше да изтласкат от Швейцария войските на Масена и да задържат на Рейн армията на Журден.

Но под командуването на великия пълководец бяха не само изпитаните руски войници, но и австрийските войски, несвикнали с неговата тактика; те бяха командувани от педантични генерали, които не успяваха да развият успеха при Маняно. Шерер можеше да бъде напълно разгромен през време на отстъплението по тесните междуселски пътища. Той едва спаси артилерията, благодарение на енергичния генерал Моро, който съумя да събере из околните села хиляда и петстотин вола и да изтегли с тях затъналите оръдия. Но безинициативните австрийци се ограничиха само с изпращането на конни разезди и даже не се опитваха да организират преследване на противника.

Когато на 4 април пристигна във Валеджио, Суворов прие много ласкаво на другия ден австрийските генерали и каза на Край:

— На Вас ще бъда задължен за успехите над неприятеля. Вие ми открихте пътя към победите!

След това направи преглед на австрийските войски. Седя повече от час на коня, като внимателно се вглеждаше в минаващите край него войници.

— Какво, ще разбием ли французите, старче? — запита той на немски беловлас гренадир.

— Ние бихме неприятеля с Лаудон, а с вас още по-добре ще го бием — отговори той.

Суворов пропусна цялата колона и каза на обкръжилите го генерали:

— Крачката е добра. Победа!

Сред близките си обаче той не беше така снизходителен и изтъкна нерешителността на Край при Маняно:

— Но внезапно нечистият дух пошепнал: „унтеркунфт“^[1] и преследването на разбитите французи било спряно.

За австрийците беше свойствено това, което фелдмаршалът неуклонно и енергично изкореняваше в руската армия — незнайковството. След като чуваше от австрийски офицери отговора: „Ich kann nicht bestimmt sagen“ — „не мога да кажа точно“, се появи подходяща иронична думичка: „нихтбештимтзагерство“. Друга беше „унтеркунфт“, т.е. спокойствие, комфорт.

Докато корпусът на Розенберг се приближаваше към Валеджио, Суворов разпрати по полковете на съюзниците руски офицери-инструктори и издаде няколко заповеди за обучение на австрийците на двустранна пробивна атака. Тези заповеди доведоха войниците на Мелас до пълно изумление.

Към 7 април във Валеджио пристигнаха единадесет хиляди руски войници — дивизията на Повало-Швейковски. Суворов раздели своите войски на три колони, като постави начело на всяка една казашки полкове. Авангардът, съставен от дивизиите на От и отряда на Багратион, командуваше Край. Отделната флангова колона на граф Хохенцолерн премина отвъд река Олио.