Олег Михайлов
Суворов (64)

4

Едва изстрелите по височините над Нови бяха замлъкнали и в биваците бе настъпила тишина, фелдмаршалът дойде в малката къщица, която му бе определена за щаб. Той бе покрит с прах от глава до пети.

Фукс бе приготвил вече на масичката всичко необходимо за написването на релациите и заповедите. Като го видя, пълководецът възторжено извика:

— Край — и слава на боя! Ти бъди моя тръба!

Беше около седем вечерта, но още много горещо. Доложиха, че е пристигнал офицер, изпратен от Розенберг от обсадената Тортона. Заповядаха да го поканят. Младият поручик съобщи, че Розенберг чака заповед с резервния си корпус.

— Добре, приятелю — каза Суворов и заповяда на Фукс да напише заповед до Розенберг още на другия ден да започне енергично преследване на разбитата френска армия.

Младият офицер гледаше с жадно любопитство главнокомандуващия, чието име гърмеше из цяла Европа. На пристигналите щабни офицери фелдмаршалът издиктува още няколко заповеди във връзка с настъплението на съюзните войски през Апенините. По същото време изпратеният преди това покрай морския бряг корпус на генерал Кленау трябваше да настъпи срещу Генуа откъм Тоскана, така че според всички пресмятания вече се намираше при форта Санта Мария.

Внезапно Суворов се обърна към поручика:

— Заложени ли са мините при Тортона?

— Не зная, ваше сиятелство — изтърси офицерът.

Фелдмаршалът отскочи от него като ужилен:

— Незнайко! Опасен човек! Дръжте го! — и почна да тича из стаята.

Постепенно Суворов се успокои, предаде на засрамилия се поручик запечатана заповед и му каза:

— Вие сте длъжен да знаете всичко! Бъдете по-внимателен занапред!

При командуващия се яви барон Мелас, обкръжен от австрийски генерали. Суворов го прегърна, похвали храбростта на австрийците и веднага забеляза:

— Да няма задържане! Да не се изпада в застой! Напред, напред!

— Да, бях забравил, Вие сте генерал Напред — пошегува се старият Мелас.

— Наистина, папа Мелас! Но понякога се оглеждай и назад! Не за да бягаш, а за да нападнеш! А сега е тъкмо време да настъпваме.

— Така е, но зад гърба си нямаме нито продоволствие, нито мулета за преминаване на планините.

Суворов стана мрачен.

— Заповядвам на ваше превъзходителство да набави мулета и продоволствие с възможно най-голяма бързина — твърдо каза той. — Иначе генерал Кленау ще налети сам на френската армия.

— Негово превъзходителство е получил вече заповед от Хофкригсрата да се върне в Тоскана и до второ нареждане от Виена да не предприема нищо — отвърна Мелас. — Искам да запозная ваше сиятелство и с другите разпореждания на Придворния военен съвет. На генерал Фрьолих е възложено с девет хиляди войници да въведе ред в Тоскана и да разоръжи народното опълчение. Негово превъзходителство генерал Белгард се отзовава във Виена, а граф Хохенцолерн идва във Флоренция с дипломатическо поръчение…

Като видя, че Суворов мълчи, Мелас добави:

— Тъй като посочената височайша заповед трябваше да бъде изпълнена без отлагане, то аз вече съобщих за нея направо по принадлежност и направих необходимите разпореждания.

Само преди няколко часа подвижният, по юношески бодър, въодушевен от славната победа руски пълководец изведнаж почувствува страшна умора и слабост. Когато австрийците си отидоха, той настани Фукс на масата и му продиктува писмо до началника на военния департамент и любимец на императора Ростопчин:

„Милостиви господарю мой, граф Фьодор Василиевич! Още една победа ни дари всевишният. Новият командуващ генерал Жубер, в желанието си да спечели доверието на своите войски, настъпи на четвърти август от планините с армия, по-голяма от 30 000. Като остави Гави зад себе си, съединената армия го атакува и в кръвопролитния бой победи.

Всичко това не ме радва. Изпращаните всяка минута от Хофкригсрата заповеди подронват моето здраве и аз не мога да продължа службата си тук. Искат да командуват операциите от 1000 версти. Не знаят, че всяка минута на място те принуждава да ги променяш. Правят ме екзекутор на някой си Дидрихщайн и Тюрпин. Ето го новото разпореждане на виенския кабинет… от което вие ще видите дали мога да остана повече тук. Моля, ваше сиятелство, да доложите всичко това на негово императорско величество, а също и това, че след Генуезката операция ще моля за формално отзоваване и ще замина оттук. Слабостта не ми позволява да пиша повече.“

Суворов бе принуден сега да изпрати след французите само корпуса на Розенберг. Рано сутринта на 5 август руските колони се изкачиха на билото на височината и видяха край себе си убитите французи. Според спомена на очевидец, те били повече от житни снопове на най-плодородна нива. Гренадирите сваляха шапка, кръстеха се и казваха своята простодушна молитва.

Към десет часа вечерта корпусът спря в лозята срещу голям и стръмен скат, обагрен в охра и зает от неприятеля. Генерал Розенберг заповяда да стоят тихо, а гренадирите да обърнат шапките си с козирката назад, за да не отразяват медните гербове блясъка на изгряващата луна. Призори русите видяха планината в цялата и необятност: навсякъде се мяркаха французи, които бързо се изтегляха. Розенберг се бавеше. Едва в осем часа корпусът потегли. Войниците и офицерите роптаеха:

— Как така? Да бъдем така близо до врага и да го изпуснем от ръцете си? О, това не е по руски, не е по суворовски!

В армията не обичаха Розенберг, приписваха му чужди грешки, самият Суворов споделяше това предубеждение. Сега бе допусната явна грешка. Моро получи отдих. Преди пладне войските стигнаха Серавале: на отвесния планински склон се бе настанила малка крепост, а край нея, върху края на скалата стоеше донски конник с пика в ръка. Това значеше, че ключът за Генуезките планини отново се намира в ръцете на съюзниците. В четири часа корпусът мина край крепостта Гавия, на чиято стена бе издигнато бяло знаме.

Русите настигнаха изтеглящия се ариергард на Моро едва на 6 август. Няколко батальона дружно и разпалено нападнаха с щик, отблъснаха французите от планинската позиция и ги преследваха три или четири версти. Това не беше сражение, а голямо клане. Четирихилядният неприятелски отряд престана да съществува: сто и тридесет души паднаха в плен, мнозина загинаха, а голяма част от войниците се разбягаха. Но едва започналото преследване бе прекратено.

Въз основа разпорежданията на Хофкригсрата Суворов бе принуден да заповяда на всички отряди да се завърнат на предишните позиции. Това спаси остатъците от разбитата армия на Моро. Междувременно генерал Кленау все пак бе решил да се подчинява не на Хофкригсрата, а на предишните указания на главнокомандуващия и по брега бе стигнал почти до Генуа. Но тъй като не бе подкрепен от главните сили, той бе принуден да отстъпи, при което загуби няколкостотин души.

Тревожни известия идваха от Швейцария и пограничните с Франция области. Генерал Масена бе отблъснал бригадите на Роган и Щраух, бе заел Симплон и Сен Готар и по този начин си бе отворил път за удар на Италианската армия в тил. Към крепостта Кони наближаваше френската армия на Шампион.

За лагер на своите войски Суворов избра Асти, пункт между Торино и Тортона, удобен в случай на действия от страна на неприятеля както откъм Кони, така и от Генуа. Той заповяда да възобновят обсадата на тортонската цитадела, последно огнище на съпротива в Северна Италия.

На 11 август двете страни сключиха взаимно изгодно споразумение. Гарнизонът обеща да се предаде след двадесет дни, ако през това време не го освободи френската армия. В замяна офицерите и войниците получаваха свобода с правото да се завърнат в родината си.

Трите седмици, прекарани от Суворов в лагера при Асти, станаха изцяло триумф за великия пълководец. Надойдоха чужденци да видят победоносния вожд. В различни страни се появяваха статии, брошури, портрети, карикатури, медали и значки в чест на руския фелдмаршал. В Германия изсякоха медал с профила на Суворов и латински надпис на лицевата страна: „Суворов — любимец на Италия“; на обратната: „Страшилище за галите.“ Руският резидент в Брауншвайг Грим, комуто фелдмаршалът бе подарил след войната в Полша свой миниатюрен портрет, съобщава, че бил принуден да приема цели процесии желаещи да го видят.

В лондонските театри рецитираха стихове в чест на Суворов. Излязоха на мода суворовски банички, суворовска прическа… „Мен ме обсипват с награди — писа на руския пълководец Нелсън, — но днес бях удостоен с най-високата; казаха ми, че приличам на вас.“

Английските художници придаваха на победителя на французите най-фантастични черти. На една от карикатурите Суворов бе изобразен „като дебел, пропил се кондотиер с лула между зъбите, който добродушно води в Русия вързани с юзда членовете на френската Директория, чиито разплакани лица изразяват дълбоко огорчение, а сключените ръце молят за пощада… Друга карикатура, също във връзка с победите на Суворов, го представя как изяжда французите, които бягат от него на всички страни, а той ги тъпче с крака, залавя бягащите с две грамадни вилици и жадно ги поглъща.“

Крал Карл Емануил, който изявяваше желание да служи в армията под началството на руския пълководец, го наричаше „безсмъртен“ и го провъзгласи за „велик маршал на пиемонтските войски и гранд на кралството“ с потомствена титла „принц и братовчед на краля“.

Суворов посрещаше този поток от благодарности с шеги. Когато му доложиха, че е дошъл шивач да вземе мярка за мундира му като велик маршал на Пиемонт, той веднага запита:

— От каква националност е? Ако е французин, аз ще говоря с него като с изтънчен артист. Ако е немец — то като с кандидат, магистър или доктор на мундироложкия факултет. Ако е италианец — то като с маестро или виртуоз на ножиците.

Като разбра, че шивачът е италианец, Суворов рече:

— Толкова по-добре! Още не съм виждал добре облечен италианец. Той ще ми ушие широк мундир и аз ще се чувствувам свободно в него!

Дрехата се оказа необикновено пищна, в пълно съответствие с щестлавието на управниците на малките държавици: синя, извезана по всички шевове със злато.

Не беше забравен даже камердинерът на Суворов — Прохор Дубасов. Карл Емануил удостои и него с два медала с латински надписи: „За опазване здравето на Суворов.“ Върху пакета на предписанието, запечатано с големия кралски печат, се мъдреше: „На господин Прошка, камердинер на негово сиятелство княз Суворов.“ Поразен от кралската милост, старият слуга с висок вик занесе пакета на своя господар. На благоволението на сардинския господар Суворов не държеше особено много и се радваше на новата възможност да се пошегува. Той извика Фукс и почна да му крещи:

— Как така! Негово сардинско величество е благоволил да обърне най-милостиво внимание и на моя Прошка! Седни и напиши церемониал за утрешното награждаване с медалите!

Фукс седна и написа: „Точка първа: Прошка утре да бъде трезвен…“

— Какво значи това? — престори се Суворов на изненадан. — Аз от край време не съм го виждал пиян!

— Аз не съм виновен — отговори Фукс, — защото не съм го виждал трезвен.

В друга точка се предвиждаше след награждаването с медалите Прошка да целуне ръка на своя господар. Но Суворов не се съгласи и поиска камердинерът да целуне ръка не на него, а на пълномощника на сардинския крал маркиз Габета.

На следния ден церемонията се състоя точно според всички изготвени пунктове, с изключение на първия. Суворов се появи в позлатеното одеяние на велик маршал на пиемонтските войски, а Прошка, въпреки страшната италианска горещина, бе облечен в кадифен кафтан, провесил голяма торба. Той не прислужваше, а стоеше като стълб далече зад стола на Суворов. Край масата пиеха някакво прокиснало кипърско вино за здравето на Прохор Дубасов. Суворов седеше с прекалено сериозно и тържествено изражение. Когато двата поставени на зелени ленти медала с образите на Павел I и Карл Емануил бяха поставени на гърдите на Прошка, той се опита да целуне ръка на Габета, но маркизът не позволи. Суворов и Прошка с викове почнаха да го гонят по стаята и тримата едва не паднаха. Така фелдмаршалът смесваше работата с безделието и това наричаше той своя рекреация — развлечение.

В самата Русия името на Суворов бе станало истински легендарно. Павел I писа: „Аз вече не зная какво да ви дам: вие се поставихте по-горе от всякакви награди.“ Но награда се намери. Наредено бе „да се отдават на княз Италийски, граф Суворов Римникски, даже и в присъствието на царя, всички военни почести, които е прието да се отдават на особата на негово императорско величество“.