Олег Михайлов
Суворов (39)

3

Там той оставаше верен на своите навици. Беше жизнерадостен, обикновен, по момчешки закачлив, рядко цялостна натура. Всички груби постъпки, прояви на неудоволствие, завист, неприязън бяха само повърхностна прибавка към неговия добър и отзивчив характер.

Както винаги Суворов ставаше твърде рано. На камердинера Прохор бе заповядано да го дърпа за крака, когато се успи. След това тичаше по стаите или в градината необлечен, като заучаваше по тетрадка фински, турски и татарски думи и фрази. После се измиваше, обливаше се с вода, пиеше чай, след което пееше духовни песни по ноти. Като се връщаше от развода, той се отдаваше на работа и четене на вестници. Преди обеда непременно изпиваше чашка кимионова водка и замезваше с ряпа. Не обичаше да се храни сам. На плодовете и лакомствата не държеше, вино пиеше малко, в тържествени дни се угощаваше с шампанско. През велики пости в стаята му почти всеки ден се извършваше църковна служба, при която генерал-аншефът изпълняваше задълженията на псалт. Спеше на сено с две пухени възглавници под главата, завиваше се с чаршаф, а когато бе студено — със синьото униформено наметало. Не носеше нито фанелка, нито ръкавици; в стаята си обичаше почти банска топлина; пареше се в страшна горещина и се обливаше с ледена вода. Обичаше животните, макар да не ги търпеше у дома. Понякога при среща с куче лаеше, а с котка — мяукаше.

Спазваше усърдно древните обичаи.

На църковни празници заповядваше да поставят близо до неговата къща различни видове люлки, целуваше се с всички в църквата, след което поканваше офицерите и чиновниците при него да отговеят. Скоро гостите се разотиваха, а генерал-аншефът лягаше да спи. В десет сутринта в пълна униформа отиваше при люлките, където вече се тълпяха хора. Тук идваха полковите музиканти и песнопойци. Суворов обхождаше люлките, качваше се на някоя от тях с жени на чиновници и търговци, канеше ги с мъжете им на чай вечерта.

Близо до самия Херсон, при протока, наречен Кошевой, се простираше голяма и сенчеста горичка, където лятно време се стичаха знатни и прости хора. Суворов заповяда да поправят изоставеното място за разходки, устроено още от Потьомкин, да направят в горичката алеи и пътечки и да ги посипят с пясък. Всяка неделя и празник там идваха полковите и морските музиканти, жителите се стичаха в горичката и всички с нетърпение очакваха пристигането на Суворов.

Щом той се появяваше, викове „ура!“ огласяха въздуха. Музикантите започваха да свирят. Като се разхождаше по алеите, той се поздравяваше с всички. Вечерта се уреждаха танци и хора̀, които Суворов играеше не с девойки, а с офицери. През зимата в дома на командуващия се уреждаха вечеринки с танци, игри на фанте и други коледни игри, в които той живо участвуваше, като особено предпочиташе така наречената „жив-курилка“. Той открай време не обичаше огледалата и само по настояване на дамите разрешаваше да окачат едно малко в странична стая.

На него не му харесваше твърде увлечението по френската мода и никой не се осмеляваше да разговаря в негово присъствие на френски. Самият той използуваше този език само при беседване с чужденци, които не знаеха руски, и винаги ги съветваше по-скоро да го научат.

На едно празненство извика при себе си сина на коменданта, който бе възпитан и образован по парижки маниер, и го хвана за ръка с думите:

— Млади човече! Бога ми, ние с тебе ще танцуваме. Музиканти! Казачок!

Франтът не знаеше руските танци и започна да прави с краката си чудновати стъпки. Всеки път, когато подскачаше към генерала, той само потропваше с десния крак и се обръщаше кръгом. Когато пък дойде ред Суворов да играе, той обясни:

— Аз съм стар, не мога. А на тебе, ето ти партньор! — и заведе младежа при една кокетка, известна със слабостта си към чуждестранната мода и предизвикателно лекомислие. Младият човек разбра поуката и престана вече да се държи като херсонски парижанин.

Суворов очевидно харесваше твърде много ролята на наставник и неведнъж писмено и устно поучаваше роднини, приятели, познати. През март 1793 година получи писмо от известния унгарец барон Карачай, който му съобщаваше, че неговият малък Александър се учи прилежно, целува ръка на своя кръстник и се осланя на неговата милост. Генерал-аншефът се обърна към всесилния Платон Зубов с молба кръщелникът да бъде зачислен в един от полковете и да бъде удостоен със звание. Молбата му беше уважена и Александър Карачай получи чин поручик. Суворов изпрати съобщението на бащата и приложи към него извънредно интересно наставление за малкия Александър като бъдещ военен човек:

„Любезни синко Александре!

Като военен човек по звание вниквай прилежно в съчиненията на Вобан, Кугорн, Кюрас, Гюбнер; учи донякъде богословие, физика и нравственост. Внимателно чети Евгений, Тюрен, записките на Юлий Цезар, Фридрих Втори, първите части на Роленовата история и фантазиите на граф дьо Сакс; езиците са полезни за словесността, упражнявай се в езда, с шпага и във фехтовка.

Военните добродетели са: смелост за войника, храброст за офицера, мъжество за генерала. Военачалникът, като се ръководи от порядъка и устройството, управлява с помощта на бдителността и предвиждането.

Бъди откровен с приятелите, умерен при нужда и безкористен в поведението си. Служи с пламенно усърдие на своя господар.

Обичай истинската слава; различавай честолюбието от надменността и гордостта.

Привиквай своевременно да прощаваш грешките на другите и не прощавай никога своите на себе си.

Обучавай усърдно подчинените и им давай личен пример.

Непрекъснатото упражняване в това да обхващаш всичко с един поглед ще те направи велик пълководец. Умей да използуваш местоположението.

Бъди търпелив във военните усилия; не унивай при несполука. Научи се да изпреварваш лъжливите и съмнителни обстоятелства; не се подавай на неуместна раздразнителност.

Помни винаги имената на великите хора и следвай техния пример в походите и действията си с благоразумие, не презирай никога своя неприятел, какъвто и да е той; старай се да узнаеш неговото оръжие и способите, по които той действува и се сражава; изследвай силите и слабостите му.

Привиквай към неуморна дейност.

Управлявай щастието; един миг дава победата. Покорявай щастието на себе си с бързината на Цезар, който умеел да залавя своя неприятел даже денем, да го обкръжава и напада на ония места, на които искал, и по време, когато пожелаел; лишавай го от всякакъв вид запаси и овладей изкуството твоите войски никога да не изпитват недостиг от продоволствие.

Да те издигне бог до мъжествените подвизи на прочутия Карачай.“

Като чете това писмо, човек още веднъж се убеждава в правдивостта на някогашния израз на Бюфон: „Стилът — това е човекът.“ Характерът на Суворов, с неговата припряност, пламенност, непостоянство и в същото време целеустременост, последователност и вярност към своето призвание, се е отразил и на неговия начин на мислене. Неговият биограф Антинг, който прекарва няколко месеца в херсонския му дом, съобщава: „Изразът му е кратък и мъжествен. При избор на думите той е толкова точен, че никога не поправя написаното.“

Като мечтаеше в Херсон за бойна дейност, Суворов се колебаеше в избора между възможността за „голяма“ война с високата порта и вече започналата „малка“ война с въстанала Полша. В съгласие със своите монархически възгледи той гледаше на полските опити да възвърнат своята държавна независимост като на заплаха за руския престол. Той следеше разигралите се в Реч Посполита събития, нерешителните действия на прусите и мудността на командуващия руските войски Репнин и писа сърдито на Хвостов: „Аз бих свършил там за четиридесет дни.“ Времето показа, че в тези думи нямаше никакво самохвалство.