Олег Михайлов
Суворов (6)

3

Петдесетте година на XVIII век са характерни за Русия с бързото развитие на отечествената наука, изкуството и литературата. „Бързото издигане на държавата“, започнало при Пьотр, вече не можеше да бъде спряно от никакво „зло време“. Към петдесетте години се отнася оживлението в дейността на Руската академия на науките, създаването на Московския университет, излизането на първото руско списание „Ежемесячные сочинения“, откриването на Руския театър и Академията на изкуствата в Петербург. По това време в Москва се създава първата частна „печатарска задруга“, започва да излиза вестник „Московские ведомости“. Това беше времето, когато великият Ломоносов направи капитални открития във физиката, химията, астрономията, геологията. Неговата многостранна дейност отразяваше стремителното развитие на могъщата руска национална държава и бе пропита от висок патриотичен патос.

„Къде по-добре може да се развива звездобройната и землемерната наука, отколкото в една обширна държава, над която слънцето извършва половината от своя път и в която всяко светило може в един миг да се наблюдава и като изгрява, и като захожда. Къде по-успешно могат да се изследват многообразните състояния на нещата и явленията, отколкото в огромното пространство на полетата, украсени с множество различни цветя, на върховете и в недрата на издигащите се над облаците планини и богатите с различни съкровища реки, които текат от знойна Индия до вечните ледове и в многото просторни морета“ — пише Ломоносов през 1749 година. Тези мисли бяха близки и на Суворов — отговаряха на неговите вътрешни стремежи, на неговото преклонение пред величието и неизчерпаемите възможности на Русия, на уважението, с което се отнасяше към науката и знанията.

Сближаваше ги безусловното възхищение от Пьотр I, под чието ръководство, както писа Ломоносов, „руското войнство укрепна и в двадесетгодишната война с шведската корона и след това в други походи изпълни с грохота на оръжията и с победоносното ликуване цялата вселена“. Сродяваше ги и борбата за развитие и укрепване на националните традиции — Суворов се бореше против пруските порядки във военното изкуство, а Ломоносов против първенството на чужденците в родната наука.

През царуването на Елисавета към Кадетския корпус в Петербург бе образувано първото „Общество на любителите на руската словестност“. Суворов не само се интересуваше от произведенията на тогавашните знаменитости — Ломоносов, Сумароков, Тредяковски, — но според поетите Херасков и Дмитриев посещаваше това сдружение и даже четеше в него собствени литературни произведения.

Към офицерската служба той можеше през това време да се отнася доста формално. Като се върна от годишния отпуск, прекара в полка само осем месеца и още на 17 януари 1756 година бе произведен, по решение на Военната колегия, в чин оберпровиантмайтор (капитан) „за наблюдение в Новгородска губерния: новгородския, староруския и новоладожския снабдителни и фуражни складове“. И на тази длъжност не остана дълго. Разбира се, интендантската служба не можеше да му бъде по сърце, затова пък обогати бъдещия пълководец с полезен опит. Много години по-късно, когато бе изпратен във Финландия, Суворов се сблъска с необходимостта да внесе ред в стопанството на войските и загатва в едно от писмата си, че за подобен род служба се бил подготвил като оберпровиантмайстор.

На 28 октомври 1756 година последва ново назначение, придружено с повишаване в чин. Суворов бе произведен генерал-аудитор-лейтенант, което според „Таблиците“ на Пьотр означаваше осми клас и отговаряше на чин пехотен майор. В тази длъжност той не остана обаче нито един ден. Още на 4 декември същата година Суворов бе преименуван с решение на Военната колегия в премиер-майор и назначен в „пехотните полкове под командата на генерал-фелдмаршал Бутурлин“.

По този начин след две години и седем месеца Суворов от гвардейски сержант стана премиер-майор. Не може следователно да се поддържа, че се е заседявал дълго на един и същи чин, и неговото признание: „Аз не съм скачал от младини…“ — е вярно само отчасти. Разбира се, покрай стремителното напредване на някои от неговите връстници, галеници на съдбата, подобно повишаване изглеждаше повече от скромно. М. Ф. Каменски бе произведен полковник на двадесет и три годишна възраст, а на тридесет и една — генерал; Н. В. Репнин — полковник на двадесет и четири, генерал-майор на двадесет и осем години; най-сетне най-талантливият, П. А. Румянцев, бе станал полковник на деветнадесет години и генерал-майор — на тридесет. Не бива обаче да се забравя, че всички тези личности принадлежаха към придворния елит и правеха изключение от правилото. В масата на „служителското“ дворянство от „средна ръка“, Суворов изпъкваше със своето относително бързо производство в щабен офицер, което откриваше пред него възможността да прояви своите дарби и знания, натрупани през войнишката му младост.

Суворов бе скромен човек и постепенно, трудолюбиво, като започна от най-долните чинове, се придвижваше към набелязаната цел. Той искаше на дело да покаже на какво е способен, и случай за това му се удаде скоро.

Приблизително от 1750 година, когато вероятността за война с Прусия ставаше все по-реална и беше вече ясно, че в сравнение с руско-турските и руско-шведските кампании борбата с противник като Фридрих II ще изисква от руската армия значително повече усилия и умение, започнаха бавните промени в организацията и въоръжението на войските. В пехотата бяха обособени специални, отбрани полкове — гренадирските, а в обикновените бяха сформирани по три гренадирски роти. Същите промени се извършваха и в конницата, дето се появиха конно-гренадирски полкове; в нейния състав влизаха и полуредовни полкове, наречени хусарски. Значителни промени, свързани с името на П. И. Шувалов, бяха извършени и в руската артилерия. През 1756 година армията получи знаменитите „шуваловски“ гаубици и по-леките, подвижни, скорострелни оръдия — еднороги. Те именно се проявиха блестящо в бойни условия и бяха на въоръжение във войските през всички походи на Суворов.

Самият факт, че еднорогите бяха изобретени от фойерверкерите^[1] Данилов и Мартинов, доказва колко много руската военна мисъл тогава бе изпреварила Запада. Известно е, че френският артилерист Грибовал се запознал с еднорогите във Виена, дето те били демонстрирани, направил си чертежи и фактически заел от русите редица усъвършенствувания. Петнадесет години по-късно оръдия от подобна система се появяват във Франция.

На 15 декември 1755 година бяха въведени новият пехотен и кавалерийски устав, които бяха значително по-близки до „пруската екзерсиция“ на Миних, отколкото до наредбите на Пьотр Велики. При това по тези именно устави бе задължен да се ръководи Суворов в обучаването на войниците през последните месеци от службата си в Ингерманландския полк и по-късно, докато се намираше в пехотните части на Бутурлин. През цялата Седемгодишна война руската армия бе задължена да се ръководи по тези новоиздадени устави. Такава бе силата на застоя и инерцията. Впрочем не бива да се забравя, че всички „екзерсиции“ на Пьотр I си оставаха действуващ закон и запазваха своето значение на „Генерален устав за полевата служба“.

Като направи своя избор между гвардията и армията, Суворов започна службата си на руски боеви офицер. Той намираше опора в руската войнишка маса, която не само бе основно изучил, но и бе обикнал от цялата си душа. Проводници на своите идеи той считаше армейското офицерство, съставено от средното, чиновническото дворянство. „Висшето дворянство се приютяваше в гвардията, която си има своя политическа история през XVIII век. Впрочем повече шумна, отколкото благотворна“ — пише В. Ключевски. Съдбата на средното дворянство бе значително по-скромна. „Те не създаваха правителства — продължава историкът, — но решително създаваха нашата военна история през XVIII век. Те бяха ония пехотни армейски офицери, които в този си чин изминаха славния път от Кунерсдорф до Римник и Нови. На своите плещи те изнесоха наравно с руските войници скъпите лаври на Миних, Румянцев и Суворов.“

Битката при Кунерсдорф бе първото голямо сражение, в което участвува пехотният армейски офицер Суворов, довел руската армия до победите при Римник и Нови.