Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тайнството на произхода (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Atlantis Plague, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: А. Дж. Ридъл

Заглавие: Атлантската чума

Преводач: Юлиян Стойнов

Година на превод: 2015

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Излязла от печат: 12.10.2015

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-629-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3160

История

  1. — Добавяне

82.

Малта

От прозореца на вертолета Дейвид виждаше долу Рабат, който бе съвсем малък град. Не приличаше на това, което бе очаквал.

Рабат изглеждаше напълно изоставен и безлюден, сякаш обитателите му бяха побягнали накъдето им видят очите единствено с дрехите на гърба си. Вероятно когато чумната епидемия бе стигнала дотук се бяха насочили към една от двете Орхидейни зони — Виктория или Валета.

Погледна лицата на Джейнъс и Чанг. Безизразни. Безстрастни. В пролуката между двамата мярна отразения образ на Камау и Шоу. Навъсени. Съсредоточени. Шестимата щяха да са сами в Рабат и убиецът на Мартин щеше да направи своя ход — към Кейт или към лекарството, което от двете му трябваше повече.

Дейвид отново погледна навън и мислите му се насочиха към историята, към онова безопасно местенце в съзнанието му, което познаваше най-добре.

Рабат бе разположен от другата страна на Мдина, старата малтийска столица, град, за който историците смятаха, че е бил основан 4000 години преди Христа.

Самата Малта първоначално била заселена от загадъчно племе, появило се тук вероятно от остров Сицилия някъде през 5200 г. пр.Хр.

През двайсети век археолозите бяха открили мегалитни храмове на много места по двата малтийски острова — общо единайсет на брой, седем от тях обявени за световно наследство от ЮНЕСКО. Те бяха истински чудеса на света. Някои учени дори вярваха, че това са най-старите каменни постройки на планетата. Да, но никой не знаеше кой ги е построил. Датираха отпреди 3600 години преди новата ера. Възрастта на тези постройки — и самата история на Малта — бе своеобразна аномалия, факт, който не пасваше на останалите детайли от човешката история.

Тъмните векове на Древна Гърция датираха едва от 1200 година преди Христа. Първите цивилизации, първите градове като Шумер — около 4500 години преди новата ера. Аркадия била основана през 2400 преди новата ера, а Вавилон вероятно около 1900 година. Дори Стоунхендж, най-добре познатият мегалитен монумент, вероятно е бил издигнат около 2400 година преди Христа — което пак беше с повече от хиляда години по-късно от комплексите на остров Малта. Нямаше логично обяснение за наличието на тези древни храмове на един изолиран остров насред морето. Нито се знаеше каквото и да било за хората, които са ги построили.

Историци и археолози все още спореха за рождената дата на цивилизацията. Мнозина смятаха, че това са някои места в долината на Инд или покрай Жълтата река в Китай, но според повечето специалисти цивилизацията във вида, познат по-късно, е възникнала около 4500 години преди новата ера някъде в Леванта, или в района на плодородните низини — на хиляди километри от Малта.

Ала същевременно археологическите находки в Леванта бяха от примитивни селища и едва ли можеха да се сравняват с тези масивни, говорещи за технически напредък каменни постройки от Малта — които вероятно бяха отпреди тях. Тук бе процъфтявала изолирана цивилизация, тя бе строила високи и солидни сгради, но по някакъв начин бе изчезнала без следа, без да остави исторически сведения за себе си, освен храмовете, където е практикувала своята религия.

Първите заселници на Малта, влезли в аналите на историята, бяха гърците, следвани през 750 година преди Христа от финикийците. Около триста години по-късно картагенците наследили финикийците на Малта, но владичеството им било кратко и прекъснато през 216 година преди Христа от появата на римляните, които завладели островите за няколко години.

По време на римското управление на Малта наместникът на острова построил своя дворец в Мдина. Почти хиляда години по-късно, през 1091, норманите завладели Малта и променили Мдина завинаги. Норманските нашественици вдигнали защитни укрепления и прокопали широк ров, който отделил Мдина от близкия град Рабат.

Вероятно най-добре познатата легенда за Мдина бе тази за свети Павел. През 60 година след Христа апостол Павел останал на острова, след като корабът му претърпял корабокрушение в близките води.

Павел пътувал за Рим — принудително. Човекът, който по-късно щял да бъде обявен за апостол, бил съден като политически бунтовник. Корабът, на който се намирал, попаднал в ужасна буря и се разбил в малтийския бряг. Всички на борда успели да доплуват невредими до брега — всичките двеста седемдесет и шест души.

Според легендата малтийското население приело добронамерено Павел и останалите оцелели. В Деяния на апостолите е записано:

„И след като се спасиха тия, които бяха с Павла, познаха, че островът се казва Малта. Туземците иноплеменници показваха към нас необикновено човеколюбие: приеха ни всички и, понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.“

По-нататък в „Деяния“ се казва, че веднага щом запалили огъня Павел бил ухапан от отровна змия, но не се поболял. Островитяните го приели за знак, че той е свят човек.

Според легендите апостолът се заселил в една пещера в Рабат, избирайки да води скромно съществуване под земята и отказвайки удобствата, които му предложили. Като дошла зимата, Публий или Поплий, римският наместник в Малта, поканил Павел в двореца си. Докато бил там, Павел изцерил бащата на Поплий от тежка болест. Това накарало Публий да приеме християнството и да бъде обявен за първия епископ на Малта. Всъщност Малта е една от първите римски колонии приела християнството.

— Къде да кацнем? — попита Камау по радиото, прекъсвайки разсъжденията на Дейвид.

— На площада — отвърна Дейвид.

— При църквата „Свети Павел“?

— Не. Катакомбите са малко по-нататък. Спусни се на площада. Аз ще ви водя нататък.

Трябваше да се съсредоточи. Някаква загадъчна група се бе заселила на Малта и оттогава светът бе водил не една война в продължение на хилядолетия за това място. Легенди за чудодейни изцеления, свидетелства за мегалитни каменни храмове, построени преди възникването на човешката цивилизация, а сега и нещо, което спасява всички бежанци от чумата? Как да си обясни всичко това?

Докато кацаха, се наведе към Кейт и я попита:

— Ще можеш ли да ходиш?

Тя кимна. Изглеждаше някак… унесена. Дали не беше болна? Изпитваше непреодолимото желание да я прегърне, но тя вече се бе измъкнала от кабината и двамата учени бързаха да скочат от седалките си и да я последват.

Шоу и Камау се присъединиха към тях.

— Мислех, че катакомбите са под църквата „Свети Павел“ — подметна Джейнъс.

— Не — почти извика Дейвид, за да надвие рева на роторите, и погледна към църквата, висока постройка, вдигната през седемнайсети век върху пещерата, където апостолът водил своя аскетичен живот.

Докато се отдалечаваха от вертолета, Дейвид обясни:

— Катакомбите са пред нас. По санитарни съображения римляните не позволявали на своите граждани да погребват мъртъвците вътре в стените на града. Тук, под Рабат, били прокопани дълги тунели, предназначени за погребални камери. Точно зад градските стени. — Дейвид искаше да добави още — историкът в него не можеше да се сдържи. Катакомбите в Рабат съдържаха тела на християни, езичници и евреи, положени едно до друго — проява на рядко срещана религиозна толерантност, нечувана в римски времена, когато властите по правило подлагали на гонения религиозните водачи.

По времето, когато семействата на езичници, евреи и християни полагали покойниците си в съседни погребални камери в катакомбите на римска Малта, един човек на име Савел от Тарс, евреин и римски гражданин, преследвал фанатично последователите на Христос. Полагал невероятни усилия да разруши християнската църква още в нейния зародиш, ала по-късно, докато пътувал за Дамаск, след смъртта на Христос, той самият приел християнството. Савел от Тарс станал известен като апостол Павел и катакомбите в Рабат били преименувани в негова чест.

Дейвид се съсредоточи върху предстоящата задача.

Приведени те изтичаха по една тясна уличка и спряха при каменна постройка. На стената имаше табела:

МУЗЕЕН ОТДЕЛ

„СВЕТИ ПАВЕЛ“

КАТАКОМБИ

Джейнъс дръпна желязната решетка, бутна дървената врата и влязоха в преддверието на музея.

В просторната застлана с мраморни плочи стая цареше зловеща тишина. Стените бяха изпъстрени с плакати, снимки и рисунки. В стъклени витрини имаше каменни изделия и дребни находки. Всички спряха и извърнаха очи към Дейвид.

— Сега какво? — попита Чанг.

— Ще си направим лагер тук — отвърна Дейвид.

Веднага щом го чу, Камау разчисти една маса, смъкна брезентовата торба от рамото си и започна да вади и подрежда оръжията — пистолети, автомати и бронежилетки.

Джейнъс изтича при Кейт и протегна ръка към раницата й.

— Може ли?

Кейт му подаде унесено раницата и той почна да устройва импровизирана изследователска лаборатория. Включи компютъра и го свърза с устройството за образци, което Мартин бе дал на Кейт, за да извлича и анализира проби с ДНК. После сложи сателитния телефон на масата.

— Дали да се свържем с „Приемственост“? Да докладваме за обстановката?

— Не — отвърна Дейвид. — Ще ги търсим само ако имаме да съобщим нещо важно. Няма смисъл… да разкриваме къде сме.

Погледна телефона. Един от членовете на групата правеше точно това — разкриваше постоянно местонахождението им. Дейвид взе телефона и го подаде на Кейт.

— Нека е у теб.

Шоу бе застанал на няколко крачки от Камау и го гледаше как подрежда оръжията. Дейвид вдигна очи към него и за миг погледите им се срещнаха.

Шоу пръв отмести очи. Отиде нехайно до една от по-малките маси, зад която имаше стълби, спускащи се в катакомбите, взе оставената там брошура и я зачете.

— Сега какво, Дейвид? — попита небрежно. — Ще чакаме да излязат средновековните рицари и ще ги питаме за древен каменен саркофаг?

Джейнъс заговори, опитвайки се да разсее напрежението:

— Искам да посоча, че в тази нетърпяща отлагане ситуация…

— Влизаме — заяви Дейвид.

Камау възприе думите му като заповед и почна да облича бронежилетката. Подаде друга на Дейвид.

— Това е като да търсиш игла в купа сено — обади се Шоу и вдигна брошурата. — Мрежата от тунели е невероятно сложна. Само част от катакомбите са отворени за посетители, а това… устройство може да е къде ли не долу. Говорим за километри тунели.

Дейвид се опита да разгадае изражението на Кейт. Изглеждаше безстрастно, почти хладно. Дали не я бяха споходили още спомени?

— Мисля, че трябва да се разделим — каза Джейнъс. — Така ще покрием по-голяма територия.

— Няма ли да е… опасно? — попита изплашено Чанг.

— Ще сформираме екипи — войник и учен — посочи Джейнъс.

Дейвид обмисляше предложението. Друга възможност беше да оставят някого тук, в музея, за да затвори достъпа до катакомбите или да оказва помощ. Но и тази идея не му се нравеше.

— Добре — каза той. — Шоу и Чанг ще водят. — Искаше да събере двамата заподозрени на едно място, да ги отдалечи от групата. — Камау и Джейнъс тръгват след тях. Аз и Кейт ще сме отзад.

— Нямаме представа какво ни чака долу — почти извика ядосаният Шоу. — Няма да сляза без оръжие. Ако искаш, ме застреляй, Дейвид, но е така.

Дейвид взе от масата един боен нож и го хвърли към Шоу, с острието напред. Шоу го улови за дръжката. Очите му блеснаха.

— Въоръжен си. Ще тръгнеш пръв — или наистина ще те застрелям. Не ме карай да го правя.

Шоу се поколеба, обърна се и заслиза по стълбата, следван по петите от Чанг и останалите.