А. Дж. Ридъл
Атлантската чума (67)

65.

Някъде край бреговете на Сеута

Средиземно море

Дейвид гледа двете увеличаващи се светлини в морето още няколко секунди, след което извика:

— Камау!

Целият изцапан с масло, Камау се появи в салона.

— Пускай двигателя — нареди Дейвид.

— Накъде? — извика Шоу.

Дейвид се обърна към него.

— Угаси всички светлини на борда. — Отново погледна Камау. — Постарай се да се отдалечим от онези светлини. — И посочи прозореца. — С максимална скорост.

— Господи! — възкликна Шоу и изскочи от салона. След миг светлините на борда угаснаха.

Дейвид бе взел бинокъл и вече го бе насочил към неизвестните съдове. Тъкмо когато ги улови на фокус, те също угасиха светлините си. Въпреки лунната светлина Дейвид не можеше да различи нито някакви обозначения на бордовете, нито типа на съдовете, но едно бе сигурно — бяха угасили светлините миг след като го бе направил Шоу.

Усетиха, че яхтата поема напред. Шоу се върна в салона и каза:

— Те угасиха светлините…

— Видях — отвърна Дейвид.

— Следват ни.

Дейвид не му обърна внимание. Обърна се към Камау, който стоеше на вратата, и нареди:

— Донеси картата. И отбележи позицията ни.

— Дейвид, нека се обадя — каза Шоу. — Моето правителство ще организира въздушен транспорт. Това е единственият ни начин за спасение. Знаеш го.

Камау се върна с картата, разгъна я на масата върху бележките на Мартин и посочи една точка в морето между Мароко и Испания.

— Ние сме тук.

Дейвид размишляваше трескаво.

— Добре — обади се Шоу. — Ще го кажа. Някой е убил Мартин.

Всички погледи се впериха в него.

— Знаем го. В тази стая има трима доктори и трима войници. Всички разбираме достатъчно, за да сме сигурни, че е бил убит. Един от нас го е убил. Не съм аз и не е Кейт. Затова ето какво предлагам: Кейт ще се заключи в гостната с всички оръжия. А ние петимата ще останем на горната палуба, докато дойде отрядът на САС. Това ще осигури безопасността на Кейт. — Погледна Дейвид. — Което, предполагам, е най-важната ни задача сега.

Дейвид също погледна Кейт и видя, че според нея идеята не е лоша. Идеята наистина бе добра — ако можеше да се вярва на Шоу. Но ако той бе убил Мартин, това щеше да е перфектната клопка. Да разоръжи всички и да повика хората, за които работи, за да заловят Кейт.

Дейвид посочи една малка точка на картата и попита:

— Какво е това?

— Исла де Алборан — отвърна Камау.

— В Сеута ти каза, че имарийците са поставили под свой контрол средиземноморските острови.

— Да. Алборан също е техен. Това е доста малък наблюдателен пост.

— Колко малък?

— Съвсем малък. Целият остров едва ли надхвърля десет квадратни километра. Това е около… петнайсет до двайсет акра. Има фар и постройка, с шестима пазачи. Вертолетна площадка с два товарни вертолета. Почти никакви отбранителни съоръжения… — Сякаш четеше мислите на Дейвид. — Но… ще е доста трудно да го превземат двама души. — И неволно стрелна с очи Шоу.

— Защита? — попита Дейвид.

— Няколко стационарни артилерийски батареи. Ще трябва да изясним допълнително в какво състояние са. Този пост служи за въздушна поддръжка на имарийските кораби, в случай че изпаднат в бедствие — за осъществяване на спасителни операции, борба с пирати.

— Вертолетите с голям обхват ли са?

— Да, определено. Обсъждаха дали да не ги използват за поддръжка при нахлуването в Южна Испания, но ги оставиха там.

Дейвид кимна. Ако успееха да превземат поста в Алборан, щяха да могат да стигнат докъдето поискат.

Шоу отново се намеси:

— Не може да го мислите сериозно. Мога да ви осигуря въздушен транспорт право оттук, а вие настоявате да щурмувате имарийски пост? Това е направо смешно!

Дейвид сгъна картата.

— Но ще постъпим точно така. Край на обсъждането. — Подаде картата на Камау. — Задай нов курс.

Шоу стоеше и местеше поглед между двамата.

— Дейвид — почна Кейт. На лицето й отново бе познатото изражение „трябва да поговоря с теб“. Той я последва надолу по стълбите към гостната.

Влязоха и тя затвори вратата зад тях.

— Съжалявам, но мисля, че трябва да…

— Кейт, искам да ми се довериш. Остави на мен да свърша това.

Тя кимна бавно.

— Добре.

— Ще стигнем Алборан след пет часа — ако тези, които ни гонят, не ни настигнат преди това. А дотогава трябва да разберем кой е убил Мартин.

— Съгласна съм. Но първо бих искала да дешифрираме останалата част от записките на Мартин, след това да се обадя в „Приемственост“ и да предам откритията ни. Ако се случи нещо… лошо в Алборан, поне ще разполагат с проучванията ни. Надявам се да открият лечението.

Значи тя му предлагаше сделка: той да й помогне да намери лек, а тя да подкрепи неговия план — и ще му повярва. Размяна, компромиси, доверие. Това се превръщаше в истинска връзка. „В това ме бива. И ми харесва.“ Той кимна.

— Добре.

Дориан се претърколи на леглото.

— Влез.

Вратата се отвори и вътре пристъпи смутен моряк. Носеше запечатан плик.

Дориан го дръпна и го разкъса.

Къде си, по дяволите?

Уорнър е на път да дешифрира съобщението.

Новият ни курс е към Исла де Алборан.

Приблизително време на пристигане — след пет часа.

Бъди там.

Имай готовност.