А. Дж. Ридъл
Атлантската чума (19)

17.

Районът на Стария град

Марбела, Италия

Зеленият газ вече беше плътен като мъгла и Кейт виждаше едва на няколко метра. Следваше Мартин и се надяваше, че той знае къде отиват и че скоро ще намери укритие. Беше спрял да огледа прозорците на един магазин, после отново хукна напред, понесъл Суря. Главата на Ади бе положена на рамото на Кейт и тя го притискаше здраво към себе си. На всеки няколко секунди той подскачаше и се закашляше.

Газът пареше очите и оставяше метален вкус в устата. Тя се зачуди какво ли е въздействието му.

Мартин внезапно сви надясно в неголям двор. В дъното се виждаше малка белосана църквичка и Мартин се втурна към нея. Докато я приближаваха, Кейт огледа витражните прозорци. Отчаяните жители на Марбела не бяха счупили поне тях.

Мартин отвори вратата и всички влязоха. Мартин успя да затвори тъкмо преди няколко повлекла от зеленикавия газ да ги последват.

Кейт остави Ади на пода и почти се строполи до него. Беше напълно изтощена, твърде задъхана, за да има сили да огледа църквата. Използва последните си капчици енергия, за да смъкне превръзките от лицата на Ади и Суря и да ги прегледа. Като че ли бяха наред.

Тя отиде до най-близката скамейка и легна на нея. След минутка Мартин дойде с шише вода и протеиново блокче. Тя взе и двете, хапна малко, отпи, затвори очи и се унесе в сън.

Мартин седна до нея, изчака я да заспи и включи кодирания канал за връзка.

На екрана се появи прозорец за разговор.

Станция 23. ДК: Текущо състояние?

Станция 97. МБ: Тежко. Инвазията на „Имари“ в Марбела е в ход. Обкръжени сме. С мен са Кейт и Бета-1 и Бета-2. В момента в относителна безопасност. Не за дълго. Необходимо е незабавно извеждане. Не можем да чакаме. Текущо местоположение: църквата „Света Мария“.

Станция 23. ДК: Останете на линия.

Станция 23. ДК: Оперативната група ще пристигне до два часа. Градът е обгазен, но облаците бързо се разсейват. Ще ви чака на уговореното място на срещата в девет часа местно време. КРАЙ НА СЪОБЩЕНИЕТО.

Бележка: групата се състои от петима тежковъоръжени войници с испански военни униформи.

Мартин въздъхна облекчено. Може би щяха да имат късмет. Погледна Кейт. Тя помръдна и смръщи вежди. Сънуваше кошмар, а и спането върху твърдата дървена скамейка вероятно не допринасяше особено за отдиха й, но това бе най-доброто, което Мартин можеше да направи за нея. Знаеше, че се нуждае от почивка.

Кейт сънуваше, но всичко бе толкова реално… Отново беше в Антарктида, в Атлантските гробници. Блещукащите сиви стени и броеници от светлини по пода и тавана караха тялото й да потръпва. Цареше тишина и тя бе сама. Стъпките й отекваха и я стряскаха. Тя погледна надолу. Носеше ботуши — някаква униформа. Къде беше Дейвид? Баща й? Момчетата?

— Ехей — провикна се тя, но викът й заглъхна в пустото пространство.

Вляво от нея се разтвориха двойни врати и в коридора нахлу бледа светлина. Тя пристъпи в помещението и го огледа. Познаваше тази стая. Беше я виждала и преди. Вътре имаше десетина изправени тръби, всяка с по един екземпляр от различна епоха на човечеството. Но сега само половината от тръбите бяха пълни. Къде ли бяха останалите тела?

— Получихме нови резултати.

Кейт се обърна бързо, но преди да види лицето стаята изчезна.